Киселото изражение на старшина Джариел ми каза всичко.
— Дик, дори не мога да вляза в кабинета му. Отнася се с хората ми като с боклуци. Гледа ни така, сякаш си мисли, че трябва да чистим кенефите на посолството. Няма как да те заведа при него.
— Виж, ако това трябва да се направи, ще го направим.
Пресуших кафето.
— Двамата с теб можем да работим по заобиколни канали. Аз ще ти давам информация, ти — също.
Старшина Джариел застана мирно.
— Тъй вярно, сър.
И трябва да ви кажа, че в гласа му се долавяше почитание.
Аз се усмихнах.
— По дяволите, старшина, има едно хубаво нещо в тази работа.
— Какво е то, Дик?
Почуках по празната чаша.
— Това лайнено кафе ме постави в идеалното разположение на духа за срещата с бившия лейтенант Путьо.
Глава 11
Бившият лейтенант Путьо ме кара да го чакам един час и петнадесет минути, несъмнено за да покаже колко е важен. Най-после звънна на секретарката си, която позвъни на асистентката си — чувах всичко, — която излезе в коридора, в който ми бяха дали твърд метален стол, и ми кимна, с което позволи най-после да вляза в свещената обител.
Трябваше да призная, че кабинетът му беше… царствен. Голям като кабинетите на повечето посланици. На едната стена Мел беше окачил няколко награди и грамоти. Античното шкафче с витрини съдържаше снимки в рамки, някои от които надписани, на Мел с трима американски президенти, президента на Франция, германския канцлер, краля на Йордания и четирима директори на Централното разузнавателно управление.
Мел изобщо не беше царствен като кабинета си. Доста беше напълнял през годините. Червените петна по лицето му свидетелстваха за сериозен проблем с кожата. Косата, гъста, когато го познавах, сега беше зализана в най-невероятно положение върху голото му теме. При подходящи атмосферни условия вероятно заставаше право нагоре на вятъра, като шибаната мачта на катер. Носът му, който бях счупил преди толкова години, не беше заздравял правилно и го караше да прилича на дебел, плешив очилат английски булдог. Носеше зле скроен син костюм на типичните за дипломатите райета, бяла риза и вратовръзка в червено, бяло и синьо, която придържаше със златна игла с надпис „Тюлен“. Остана в безопасност зад бюрото си и изчака, докато се приближа, а после подаде ръка внимателно над тапицирания плот.
— Отдавна не сме се виждали, Дик.
Нямаше никаква причина да се държа мило. Оставих ръцете си там, където си бяха. Изгледах го по презрителния начин, на който ме бяха научили старшините от старите екипи.
— Ей, Путко такава, виждам, че продължаваш всеки ден да тренираш, а?
Поздравът ми беше последван от петнадесетсекунден интервал, прекаран в онова, което водещите радиопредавания наричат „мъртъв ефир“. След това Путьо отдръпна ръка. Топчестото му лице придоби хладно изражение.
— Ти искаш тази среща — каза той. Очите му се присвиха. — И впрочем, как ти дадоха този пропуск? Обикновено лично аз ги одобрявам.
Това звучеше типично за представите на Мел за сигурност в посолството, т.е. лично да одобрява пропуските на посетителите. Но вече бях влязъл в боя и нямаше смисъл да се будалкам.
— Виж, Мел, разбирам, че ти отговаряш за охраната на посолството — казах.
Той наду пилешките си гърди.
— Така е.
— Е, имам основания да смятам, че посолството ще бъде нападнато в близко бъдеще от отцепническа група от ИРА, която се надява да разруши остатъците от северноирландското мирно споразумение, за чието постигане помогнахме. Вероятно ще използват експлозиви — може би ракетни гранати или противотанкови ракети.
Мел остана прав.
— Това е безсмислено — отговори с равен глас.
Изгледах го и казах:
— Не мисля така.
— Откровено — каза той, — не ме интересува какво мислиш, Дик.
Той отстъпи назад и се сплеска в стола си, наклони го назад и постави обувките си върху кожения плот на бюрото си. Не ме покани да седна.
— Това, което ти мислиш, е просто твое мнение, а аз не уважавам мнението ти.
Тоя задник щеше да се инати като глезено дете. Но аз точно сега не бях в настроение за глезотии, защото залогът включваше човешки живот. Въпреки това, вместо да заобиколя бюрото и да го бия, докато се посере, аз продължих да настоявам.
— Виж, Мел, имали сме някои различия в миналото. Но това е сериозно. Попаднах на разузнавателна информация, която показва, че ще ви нападнат.