Леле, как се оживи куродъхият му педал.
— Господи! — изпищя от болка той. И веднага около иглата се образува малък, но разширяващ се кръг от кръв.
— Господи, Исусе Христе! — зави той.
Пускането на кръв, каквото му бях направил, е сериозно нарушение в съвременните политически коректни въоръжени сили. Пускането на кръв винаги е било противоречива тема. В някои кръгове (във военноморските сили от Втората световна война например) на кръвопускането са гледали намръщено, защото не е част от фолклора им. В някои от съвременните елитни сили — сещам се за определени специални оперативни групи на армията и морската пехота — кръвопускането се приема мълчаливо от бойците като ритуал за приемане, дори и да е нарушение, заради което офицери и старшини могат да бъдат изправени пред военен съд, ако това се разбере сред широката общественост. Но не е сега моментът и мястото да дебатираме правилно или грешно е кръвопускането. Освен това, тъй като двамата с Мел не участвахме в никаква официална церемония на ВМС, не мислех, че някой би имал нещо против да използвам свещения Тризъбец, за да напомня на Мел, че той все още е част от елитна организация на ВОИНИ и че трябва винаги да носи Тризъбеца с ГОРДОСТ, ДОСТОЙНСТВО И ЧЕСТ, а не като някаква шибана дрънкулка за украса.
Разбира се, тук става дума за Мел Путьо и както тъкмо казах, това, че някога е бил тюлен, не означава, че е по-малко куродъх педал. Със сълзи в очите той стисна цицката си и опита да измъкне Тризъбеца от мястото, където бях го наврял. Но аз бях го забил доста силно и не успя. По погледа му разбрах, че е болезнено.
Но той упорстваше, като през цялото време пищеше:
— Ти ме прободе — ревеше той като някакво шибано домашно животно. — Ти ме нарани.
Най-после (казах ви, че Тюлените винаги изпълняват мисиите си) той успя да измъкне Тризъбеца от гърдите си. Вдигна го в разтрепераните си дебели пръсти и разклати длан в посока към мен, като пръскаше кръв.
— Ти… ти… ме нападна.
Погледнах го през бюрото. Ето ви жалката шибана истина: Мел Потс може и да е минал през базовото обучение за тюлени, но нямаше сърцето или душата на воина-тюлен. Повече приличаше на бившето ми отмъщение, понастоящем пенсионирания контраадмирал Пинки Прескът Трети. Мел и Пинки представляваха всички путкогъзи командири, преминали през базовото обучение, които нямаха съществено необходимото сърце, душа и КУРАЖ да станат истински ВОИНИ. Това, че носи Тризъбеца, не значи, че Мел Потс струва повече от едно лайно, което плава в кенефа, едно шибано merde.
Извъртях се на пети, но спрях достатъчно дълго, за да кажа:
— Виж, Мел, казах ти, че посолството ще бъде нападнато. Или вземи мерки, или си понеси последствията.
Гримасата на Путьото ми даде да разбера, че не му беше през ръждивата пишка какво ще става с посолството. Срещу мен искаше да вземе мерки.
— Аз съм проклетият ръководител на станция на ЦРУ — изкрещя той. — Аз съм висш американски дипломат. Аз съм вторият по важност американец в Буенос Айрес. Повярвай ми, шибано животно такова, Вашингтон ще научи за това с нищо непредизвикано физическо нападение над мен.
Пое си въздух, а после продължи:
— Веднага ще се обадя на главнокомандващия Военноморските сили. Ако кариерата ти все още не е в канализацията, вече ще иде точно там, след като приключа с теб.
Спуснах се върху него като миризма върху лайно. Така силно го тласнах назад в стола, че се блъсна в шкафа си и събори повечето от своите снимки в стил „Голяма работа съм, а“.
— Да ти го начукам, Мел — надвиках трошащите се стъкла. — Да ти го начукам много, много, защото нещата още не са приключили.
Възхитен бях от изпълнението си, но Мик не беше така позитивен.
— Знаеш, че вече сигурно се е свързал с Вашингтон.
Игриво му показах среден пръст.
— Е, ще се обадя на председателя Крокър и ще оправя всичко.
Всъщност идеята не беше никак лоша. Искам да кажа, че посолството беше уязвимо, а аз не исках да умират хора. Да, вече бях казал на старшина Джариел да засили охраната, но нямаше да е зле и председателят да знае за това.
Опитах да се свържа с него по личния му телефон. Но телефонът в скривалището беше прекъснат. Обадих се в щаба на Обединеното командване и помолих да ме прехвърлят на председателя, но една катеричка на име старши лейтенант Хърли ме информира, че председателят си взема последно сбогом и не може да се обади.