Двамата с Мик продължихме по тясната и оживена пътечка между масите. Най-после забелязах Робърт Евърс, който ни махаше с ръка от една маса в ъгъла в далечния край. Присъединихме се към него на кръгла мраморна маса с два крака и подобна на пиедестал основа от ковано желязо, поставена до стената, която отделяше основната зала на ресторанта от зала с шест маси за билярд и двадесетина шумни играчи. Евърс беше си взел кампари с газирана вода във висока чаша. Изглеждаше толкова добре, че и аз си поръчах една. Мик, вечният британец, си поръча две наливни бири.
Евърс отново носеше дипломатическата си униформа, но в друг вариант. Този път беше костюм на „рибя кост“, бяла риза и синя вратовръзка, от която разбрах, че е член на Лондонския военноморски и военен клуб. Наклони чашата си към нас с Мик и каза:
— Наздраве.
Отвърнахме на поздрава. Евърс изчака сервитьорът, който ни обслужваше, да се отдалечи. След това се наведе към мен и Мик.
— Имате късмет, че не ходихте в провинция Мисионес — каза.
— О?
— Хората, които искахте да откриете, се върнаха в Буенос Айрес снощи.
Англичанинът отпи от своето кампари, а после го върна на масата.
— Пристигнали са на малко частно летище в делтата. Шест часа по-късно са изчакали малка речна лодка, „Патриция Десенс“.
— Малка?
— Осемнадесет-двадесет метра — обясни Евърс. — По реките има стотици такива. Пренасят плодове или зеленчуци и се говори, че си докарват по нещо отгоре с контрабанда.
— Говори се значи.
— Така казват.
— Къде се намира „Патриция Десенс“ сега?
— Стояла е осем часа на пристана в къщата, която си купи колумбийският приятел на Гуилям. После е изчезнала из делтата.
— Откъде знаеш всичко това? — запитах.
По държането му разбрах ясно и чисто, че не бива да говорим повече за това.
Свих рамене. По дяволите, мога да се съглася с такъв отговор не по-зле от всеки друг.
Настъпи тишина. След това Евърс каза:
— Политическата обстановка, в която работя, не е много добра.
Отпи от напитката си и продължи с нисък глас:
— Направо не ми позволяват да си върша работата. Шефът ми постоянно ми казва, че не иска да си вра носа в неща, които биха могли да се окажат „притеснителни“, както се изразява, за правителството на Нейно Величество. Но виждате, че има проблеми, които смятам, че не могат да останат така. Тъй като не мога да се справя с тях, се надявах, че може би вие ще свършите работата.
Думите на Евърс бяха напълно смислени. В края на краищата през последните две десетилетия „МИ6“ бяха станали също толкова беззъби, колкото ЦРУ. И както ЦРУ, Оперативният отдел на „МИ6“ сега избягва рисковете и дързостта. Точно както ЦРУ се съобразява с всички, когато събира информация за президента, така и „МИ6“ сега изготвя информацията си в услуга на министър-председателя. И както ЦРУ, и те са корумпирани. Но на Евърс това не му харесваше и затова ни помагаше.
Британецът рязко смени темата.
— Между другото — каза той — номерът на колата, за която се обади господин Оуен, е бил откраднат преди малко повече от две седмици.
Ако ми трябваше формална информация, че онзи passaperro, който хвърляше зъркел към посолството, е танго, то с факта, че е откраднал номер, за да го сложи на колата си, информацията ставаше напълно официална. Започнах да барабаня с пръсти по масата.
— Обзалагам се, че „Кухнята на мисис Кели“ притежава кафяв микробус пежо.
— И ще спечелите — отвърна Евърс. — Имат един съвсем като онзи, който описахте на господин Оуен.
В моя учебник, приятели, едно и едно е равно на две.
Изгледах Робърт.
— Много съм ти задължен, Робърт.
Той ме изгледа със сивите си очи, за да опита да разбере какво целя.
— Засега само ще запазя квитанцията за този ви дълг, мистър Марчинко — отговори предпазливо.
— Добра идея, Робърт, защото към края на този обяд ще държиш много такива квитанции.
Младият Робърт Евърс ставаше за тюлен, защото може и да не му харесваше, но го направи въпреки всичко. По-късно през следобеда освободихме стаите си в хотел „Етоал“ и след като изминахме един МОН, или маршрут за откриване на наблюдатели, и не открихме нищо, той ни инсталира в една оперативна квартира в район Белграно, на петнадесетина минути с кола северозападно от американското посолство.