След това бавно и мълчаливо и не преди да сме изключили плафона в купето, излязохме от колата, отворихме багажника и заизваждахме багажа си. Само Бумеранга, Скапания Ранди, Таймекса и аз щяхме да преминаваме реката. Мик и Хюго щяха да пазят брега на река Лухан, да вардят задниците ни с два от пистолетите и да оглеждат района с единия чифт очила за нощно виждане, които Хюго беше намерил в магазин за спортни стоки.
Трябва да призная, че щурмовата ни екипировка беше доста слаба. Бяхме успели да купим очила и плавници, но нямахме надуваеми жилетки или пък бойни жилетки за носене на разни неща. Имахме дебели колани, на които окачихме ножовете, купени ни от Бумеранга. Тази вечер щяхме да оставим плавниците — за такава операция не ни трябваха, въпреки че всяка от двойките щеше да носи очила, за всеки случай. Присъствал съм на твърде много операции, за които просто човек е сигурен, че никога няма да му трябва определено нещо, но познайте какво става — нещото, което си оставил, е именно онова, което ти трябва най-много. И така, щяхме да носим очилата. Скапания Ранди и аз щяхме да плуваме с пистолетите със заглушители, закачени с ремъци на гърбовете ни. Пистолетите „Глок“, резервните пълнители и всичко останало, което можеше да ни потрябва, щеше да пътува в найлонова раница с Бумеранга и Таймекса.
Ситуацията беше далеч от идеалното. Нямахме водолазни костюми или пък обувки за корали. Щяхме да плуваме по дънки и тъмни ризи. Казвате, че според вас така е тромаво, трудно и тежко и следователно опасно. Прави сте на сто процента. Но щеше да е още по-опасно да опитваме да нападнем нощем — при тази ярка луна, — като излагаме на показ големи части от своята, как да го кажа по-сбито… бяла като чаршаф кожа. За да допълним екипировката си за промъкване и надничане, моите момчета щяха да плуват по маратонки. Да, вероятно щяха да подгизнат до кости, когато стигнат отсрещния бряг. Но такива карти ни се паднаха и с тях щяхме да играем. Аз пък щях да плувам бос. Онези от вас, които ме познават, знаят, че свирепите ми стъпала с два пъти екстраголям размер са твърди като подметката на всяка туристическа обувка „Вайбрам“. Така станаха, когато бях в затвора, защото всеки ден пробягвах бос по две мили на пистата от сгурия, шест обиколки на която правеха миля, в Питърсбърг, Вирджиния, във Федералния лагер за момченца и големи минети. Да, краката ми кървяха през първия месец. Но продължавах да тичам въпреки болката и краката ми заякнаха. Това е пътят на Воина, приятели.
Отделихме време за подготовка. Първо, нямаше изискване за времето, когато трябва да отидем и да се върнем, макар че определено исках да съм си отишъл отдавна, преди изгрев-слънце. И второ, тази вечер щяхме да работим слепешката. Нямахме никакви актуални тактически разузнавателни данни освен няколкото неща, които Евърс ни разказа за екипа вносни стрелци, които пазеха вилата, и отсъствието на камери. Ще ти кажа, нежни читателю, че работата в такива условия често води до онова, което ние, тюлените, наричаме на техническия език на войната със специални методи във ВМС, О2, или осирация, умножена по две.
А? Какво? Казвате, че операциите като тази са ФР66.
Ей, я иди се чукай, и това не е всичко, което имам да ти кажа. Аз съм Свирепия Воин®. Аз знам тези неща, а ти — не. Затова си сядай на шибания задник и си затваряй шибаната човка, за да обясня О2 възможностите.
О2-1. Водният обект, който трябва да прекосим, гъмжи от алигатори, които са склонни да смятат Тюлените за своя основна храна.
О2-2. Противникът има средства за нощно виждане и ви виждат, преди вие да го видите.
О2-3. Противникът е предвидил защита срещу операции от този вид и е поставил серия гадни капани във водата.
О2-4. Около целта има животни и/или други защитни средства. Например в района може да има кучета. По-лошо — може да има гъски. Гъските са едни от най-ефективните защитни средства, които човек познава. Те вдигат ужасяваща шумотевица при всяко приближаване на странно същество. Преди повече от четвърт век виетконгците ползваха гъски като системи за ранно предупреждение срещу операциите по отвличане, които тюлените провеждаха във Виетнам. Гъските бяха по-ефективни от стражевите кучета, защото усещаха приближаващите се тюлени от по-голямо разстояние и беше много по-трудно да ги смълчи човек.
О2-5. Мистър Мърфи би могъл да покаже грозната си мутра, като направи така, че точно когато стигнем пристана, някой от охраната да реши да се разходи дотам, за да източи стария си lagarto