О2-6. О, мамка му — схващате идеята. Освен това вече става късно, което значи, че дойде време да тръгваме.
Проправихме си път през сто и осемдесетте метра от поляната до брега на реката. Мик огледа отсрещния бряг с очилата за нощно виждане, после погледна на юг и се намръщи. Предложи ми очилата.
— Виж.
Погледнах по течението на реката. Пък и нямах нужда от очилата. Защото на няма и четвърт миля надолу от нашето място и не повече от сто метра под притока, където щяхме да минем, за да стигнем вилата на Гуилям, имаше една шибана къща за гости, функционираща и като ресторант, и като хотелче. В момента сервираха вечеря на верандата, която беше осеяна с празнични лампи и, разбира се, гледаше към водите на притока. Точно където ние щяхме да преплуваме. Има едно старо тюленско правило, което гласи: „Ако те виждат, значи ще ти го вкарат.“ Е, те наистина щяха да ни видят, ако предизвикаме някакви смущения, докато минаваме. Щяха да ни виждат, защото трябваше да плуваме право под ярко осветената веранда по пътя си навътре и също при излизане оттам. Поредният О2 фактор, с който трябваше да се съобразяваме.
Както казват в САС, ако си просиш хуй, не можеш да избираш. И така, Мик сви рамене, показа вдигнат палец и прошепна:
— Успешно кацане, приятел.
Аз го потупах по рамото.
— О, да ти го благонавра много, Мик.
След това, като разтворих острата трева, се спуснах леко по брега и влязох във водата. О, мамка му. Водата беше към двадесетина градуса. Много по-студена, отколкото очаквах. Всъщност човек може да изпадне в хипотермия69 във вода с температура двадесет градуса, ако остане в нея достатъчно дълго и ако температурата на въздуха спадне. Но това не ме притесняваше. Тюлените не приближават водата и не я пробват с пръстче. Тюлените не се оплакват, че водата е студена. Тюлените Просто Го Правят. И така, смъкнах се леко по брега и влязох във водата, като топките ми се сбръчкаха по съответния начин.
Дъното беше меко и тинесто. Мека, лигава тиня. Гадна, мека, лигава тиня. Оттласнах се възможно най-добре и потеглих през тъмната вода с бавно и ритмично странично плуване, навел ниско глава и вперил очи в отсрещния бряг. Бумеранга, Таймекса и Ранди ме последваха във водата и заплуваха в безреден строй след мен.
Нямаше силно течение — само около половин възел. Но предвид факта, че багажът и дрехите ни тежаха, плуването през всякакви течения си е трудно. Оставих водата да ме носи надолу, докато я пресичам, за да стигна до другия край на реката, та да бъда възможно най-далеч от хората, които вечеряха на верандата на хотела.
21:42. Плувах бавно и целенасочено, като се стараех силно да държа дясната си ръка под водата. Така не плувах съвсем ефективно, но пък най-слабо нарушавах водната повърхност. Щяхме да минем на двадесет-двадесет и пет метра от хотела. Вече различавах малките като глави на карфица светлинки на свещите по масите и чувах музиката.
21:49. Внимателно минах край верандата. Фенерите светеха празнично. Чувах как хората си говорят — или така ми се струваше. О, да: масите бяха пълни с двойки и четворки, като всички пиеха вино, ядяха хубава храна и очакваха вечерта да завърши с безкрайно чукане.
А ето ме и мен. Измръзнал, мокър и страдащ от смъртоносна липса на катерички. Приятели, няма справедливост в живота.
21:56. Сто метра по-долу от хотела ускорих и тръгнах нагоре по притока с достатъчно добро темпо. Забавих ход само веднъж, за да проверя как напредваха останалите от екипа. След като ги видях разтеглени зад себе си, възобнових плуването.
22:12. Около половин километър по-надолу застанах на място във водата. Може би на 150 метра напред на брега ляво на борд различих дълъг дървен пристан, който изникваше от водата. Над него светлината от вилата на Гуилям подсилваше усещането за тъмнина. Вилата беше единствената постройка на този приток.
Аз вече бях решил, че тази вечер ще опитаме подход от две места. Двамата с Бумеранга щяхме да плуваме до пристана и да сондираме къщата оттам. Скапания и Таймекса щяха да минат край пристана и да проверят нещата от далечната — това означава източната — страна. Изчаках останалите от групата. Застанахме в строй и продължихме операцията, като не се отдалечавахме от брега, за да крием приближаването си в трънаците, блатната трева, палмичките и мангровите дръвчета.