22:39. Нищо. Отвързах въжето, излязох на повърхността, преместих въжето на друг кол и пак започнах да търся. Отново не намерих нищо.
22:50. При третото претърсване открих злато. В основата на кола, под десет сантиметра тиня, беше завързано дебело въже. Дръпнах го и установих, че в другия му край има нещо. Развих собственото си леко въже, а после последвах изпънатото дебело въже, покрито с мръсотията на делтата, като внимателно опипвах всичко около себе си. Не исках да попадна на мина, затова вървях сантиметър по сантиметър напред, докато не усетих един възел. Внимателно прокарах пръсти по възела и отвъд него и открих, че въжето е завързано за тежък пластмасов сандък, заровен до средата в тинята и мръсотията на речното дъно. Изплувах на повърхността и си поех въздух. Видях на лунната светлина тясното лице на Бумеранга на петнадесетина метра. Махнах му да дойде.
Говорихме с жестове. Бумеранга беше открил още два сандъка, завързани за друг от коловете от долната страна на пристана. Аз обясних какво съм намерил. Добавих, че се връщам за втори оглед. Той пъхна прожектора с червеното стъкло в ръката ми.
И двамата се гмурнахме в трите метра вода на канала. Когато стигнах до сандъка, включих прожектора. С него дадох няколко сигнала на Бумеранга. Той вдигна сандъка от дъното и двамата с него го пренесохме с плуване до пристана.
Изкачих се на кърмата на лодката. След това Бумеранга ми подаде сандъка и аз внимателно го положих на палубата. Той донесе и другите два сандъка, които беше намерил, подаде ми ги и аз ги положих нежно на палубата.
Защо не ги отворих веднага? Защото по-късно щях да имам достатъчно време, каквото нямах сега. Запомнете, свършехме ли огледа около вилата, щяхме да се прокраднем обратно на борда, да отвържем въжетата и да оставим течението да ни отнесе. После, след като сме оставили известно разстояние между себе си и пристана, щях да включа двигателя и да се чупим с играчките на Гуилям — и много му здраве.
Отново проверих часовника. 23:20. Мамка му — болна китка или не, време беше наистина да се захващам за работа.
Глава 13
Двамата с Бумеранга си проправихме път край коловете и по брега бавно и целенасочено, като търсехме сензори и препъващи жици и внимавахме да не оставяме никакви следи. Въпреки че нощният въздух беше топъл, ние бяхме напълно измръзнали от прекараните почти час и половина във водата. Е, познайте едно: студът е само усещане и както всички усещания, също щеше да мине. Ако не мине, то какво толкова, мамка му — щяхме да си свършим работата, колкото и студено да ни беше.
Време беше да се РИВ74 и затова се пръснахме. Аз се слях с храсталаците дясно на борд, или западно от пътеката, а Бумеранга тръгна към източния край — ляво на борд. Придвижвах се бавно, сантиметър по сантиметър, като гледах да стоя далеч от широката, насипана с чакъл пътека, която водеше към заобиколената със зидове вила на петдесетина метра от мен. Не бях изминал и осемдесет метра от пристана, когато го усетих гъст, сладникав мирис, който се стелеше по земята към водата. Спрях на място и изчаках, като всичките ми сетива бяха изострени в опит да определя миризмата.
В този момент осъзнах какво е: мъжки одеколон. Болезнено сладникав мъжки одеколон. А някъде наблизо се намираше señor-ът, който го носеше. Веднага стана очевидно, че този сеньор е Брут и че е някъде много, много близо и чака да попадна в засада.
Може би се питате защо човек, който възнамерява да ми направи засада, изобщо се е поливал с одеколон. Добър въпрос, но той издава определена наивност у вас. Ще обясня. В някои общества, а населението на много страни в Южна Америка е сред тях, някои мъже носят одеколон през цялото време. Тази група хора включва дори войниците и полицаите на дежурство. Може би не разбират, че противникът всъщност ги надушва, като идват. Може би им е през оная работа. Може би тъй като всеки носи одеколон, те смятат, че миризмите просто се сливат и не знаят чий мирис долавят — приятелски или неприятелски.
Но нека ви уверя — за moi винаги е лесно да усетя взвод венецуелски командоси, които се крият в засада, или пък екип бразилски полицаи за специални операции, които се гласят за тайно приближаване и превземане на къща, пълна с негодници, дори и в най-гъстата част на джунглата в горното течение на Амазонка или в най-опасните улици на градската джунгла в Сан Паоло. Защо ли? Отговорът е, че много стрелци ползват „Кану“, „Хабит руж“, „Обсешън“ или подобни силни миризми. И тези… миризми ги предхождат с осем до десет метра, а понякога и на по-дълги разстояния.