Всъщност това е доста силен начин да работиш срещу себе си: използват камуфлаж, за да се направят невидими; цапат лицата си, за да не отразяват светлина нощем; носят вечно популярните бойни униформи в камуфлаж тип джунгла или в черно в стил нинджа, за да се сливат с обкръжението. И след това се поливат с шибани парфюми.
Според мен това е опасно. Според мен това е един навик, който може да причини смъртта ви. Поради което не позволявам на хората си да се плескат с абсолютно никакви миризми. Никога. В групите под мое командване всички парфюмирани сапуни, ароматни мазила, афтършейвове и другите безсмислени парфюмерийни продукти са Zutritt verbotten75. Е, толкова за теорията на Свирепия за бойните действия с аромати. Нека сега се върнем в реално време.
23:24. Смръзнах се на място и се заслушах. След половин минута дочух дишането на сеньор Брут. Той очевидно пушеше много и следователно не можеше да поеме много въздух в дробовете си по безшумен начин. Дишаше с хрипове. И по това, наред с одеколона, ми позволи да го намеря.
Последвах носа и ушите си, като отмествах тревичките една след друга, тихо като ягуар или бенгалски тигър в ловен режим. Да, аз съм едър. Но мога да движа мускулестото си тяло без абсолютно никакъв звук и точно това направих. Прокраднах се до кучия син в тъмното като голяма, тиха котка, докато се озовах достатъчно близо, за да го видя.
Разбира се, това беше пушачът на цигари, когото бях видял по-рано на пристана. Той сега клечеше зад нещо като ниско, camuflaje76 скривалище, а цевта на неговия автомат „Узи“ с поставен заглушител сочеше към пътеката и му позволяваше широко и неограничено от нищо поле за обстрел. Но той не беше нащрек. Не стоеше в състояние на бойна тревога. По дяволите, не беше дори в състояние на повишена бойна готовност. Ремъкът на оръжието му още висеше на рамото. Дясната му ръка почиваше мързеливо върху приклада, а показалецът му лежеше на скобата на спусъка.
Но очевидно беше чул нещо: вниманието му беше насочено към отвъдната страна на пътеката. Там, разбира се, беше посоката, в която Бумеранга се прокрадваше към вилата.
Наблюдавах. Сеньор Брут се намести леко, за да може да наблюдава по-добре от прикритието си. Това ми позволи да се приближа още метър. След това накрая той вдигна степента на готовност до бойна тревога, като вдигна автомата до рамото си. Но в момента правеше онова, което мнозина неопитни наемни стрелци са склонни да правят — не виждаше нищо друго освен онова пред себе си. Конусът му на видимост, разбира се, както и слуховата и визуална концентрация бяха напълно съсредоточени върху Бумеранга — говорим за не повече от двадесет градуса. Което означаваше, разбира се, че изключваше всяка частичка чувствено възприятие от останалите 340 градуса около себе си. Абсолютно никакво внимание не обръщаше на moi. Ето защо, разбира се, сеньор Брут не долови присъствието ми, докато не стана прекалено късно да направи каквото и да е. Поизвъртя се с широко отворени от изненада очи, но в този момент аз се бях хвърлил върху него.
Всичко по реда си: първо измъкнах автомата от ръцете му. Заглушител или не, не исках пръстите му импулсивно да натиснат проклетия спусък и да изпратят залп на автоматична стрелба кой знае накъде. Извих автомата, който се измъкна от ръцете му. Но не можех да измъкна ремъка от около врата му. Защо ли? Защото сеньор Брут всъщност беше един брутален сеньор, един жилав дребосък, само мускули и никакви тлъстини, и въпреки че бях поне петдесет килограма по-тежък от него, се би здравата и беше решен да ми нанесе толкова много щети, колкото аз възнамерявах да нанеса на него.
Изтърколихме се, от което личното ми оръжие се заби в бъбреците ми, което съвсем не ми се отрази добре. Затова го праснах в лицето, като му счупих носа. Той издуха през него кръв и опита да закуси с лявото ми ухо. Аз върнах жеста. След това някъде отляво дясната му длан ме удари като чук по адамовата ябълка. Задавих се и не можах да си поема дъх. Той се възползва: започна да хапе, дращи, рита и ръга с колене с всички сили. И понечи да отвори уста. Знаех какво иска да направи: да повика подкрепления.
Не можех да допусна това. Плеснах длан върху устните му — в който момент куродъхият му педал ме ухапа. Здравата. Щеше да се наложи да си бия инжекция за бяс след тазвечерните празненства.