Стигна там в момента, когато аз бях преминал над стената и нейните гадни, остри препятствия. След като преминах бодливата тел и натрошените стъкла, завързах въжето за клона, проверих дали ще издържи, а после извих тяло надолу, като прехвърлих тежестта си на въжето, на което Ранди беше импровизирал серия възли за катерене.
Спуснах се бавно, докато стъпих на твърда земя. Прикриван от Бумеранга, свалих пистолета със заглушител от гърба си и нагласих ремъка така, че оръжието да стои в готовност за близък бой. Спуснах се на коляно, разпънах и блокирах приклада в отворено положение, готов да прикривам Бумеранга.
Дворът беше покрит с плочки с орнаменти. В далечния му край имаше път за коли, който несъмнено водеше към предната част на вилата, портала и пътя. Казвам „несъмнено“, защото нямаше как тези коли да са докарани от пристанището. Пътеката и портата бяха прекалено тесни, а пристанът не би издържал тежестта на камиона.
Бумеранга се спусна на плочките и постави пистолета си в готовност за стрелба. Аз вдигнах поглед. Скапания Ранди беше прибрал въжето. Седеше в чатала на дървото, в основата на клона, от който се бяхме спуснали, насочил узито със заглушител на сеньор Брут към двора, за да ни осигури огнева подкрепа, ако се наложи.
00:28. Време за представление. Вилата беше проектирана в класическия стил испанска хасиенда. С други думи, приличаше на нещо като главно U, заобиколено отвсякъде от стена. Вероятно отпред има двор с порта. Ако стоите срещу буквата U, точно пред себе си бихте видели общите стаи: хола, трапезарията и може би библиотека. Кухнята и стаите на персонала са в някой от вертикалните краища на буквата, в предната част на къщата. От другата страна биха се намирали личните покои. В хасиендите широкият коридор, който свързва двете крила, има по принцип огромно фоайе и малък вътрешен двор, както и хол и трапезария.
Аз минах бързо край десния борд на вилата, като се стараех да не попадам под лампите и да хвърлям сянка, защото в тази част на къщата все още светеха прозорци. Стигнах до прозорец с щора. Вътре светеше силна крушка, но не виждах нищо. Застанах и се заслушах. Група мъже си говореха за спорт и слушаха радио.
Оставих врага да върви на майната си и се върнах по пътя, по който бях дошъл, проправих си път край ландровера и се върнах през тъмния двор. В някои хасиенди задните дворове имат басейни. В тази очевидно там криеха колите.
Това означаваше, че главният апартамент се намира в съседство с пътя за задния двор. Направих проверка, като напредвах сантиметър по сантиметър. Имаше огромен двоен прозорец, закрит с метални жалузи. Зад тях забелязах сензори на аларма. Това също беше нормално за хасиендите: частните апартаменти можеха да бъдат напълно изолирани от останалата част на къщата и позволяваха сигурно скривалище на собствениците. Често пъти там има аларма и се влиза през тежка стоманена врата.
Добре, след като вече познавах разположението, беше време да видим дали мога да вляза с взлом. Промъкнах се обратно, заобиколих вилата отзад и внимателно проверих двойните врати, които водеха към главния коридор. Бравите бяха превъртени. Разгледах ги и реших, че няма да е трудно да ги отворя. Бързо и безмълвно се отдалечих от стъклените врати.
Бумеранга ми подаде пистолета, след това легна на гръб, за да провери отдолу колите за бомби с червеното си фенерче. Измъкна се изпод тъмното пежо, даде сигнал, че всичко е чисто, и се пъхна под ландровера. Петнадесет секунди по-късно се вмъкна под камиона. Излезе от другия му край и точно както направи секретарката Бейкър в кабинета на адмирал Еймън, ми каза, че съм бразилски задник79. Благодарих му, като му върнах оръжието.
00:29. Пежото не беше заключено. Също и ландроверът. И един важен въпрос получи отговора си в мига, в който влязох в двора. Камионът на „Федерал експрес“ не беше истински. Това беше стар фургон, боядисан в бяло. Оранжевите и пурпурни цветове на фирмата бяха поставени където трябва. Но боята беше намазана неотдавна. Камионът е бил тъмен на цвят. Това беше очевидно още в момента, когато го огледах отблизо. Истински или не обаче, шибаният камион беше сигурно заключен. Вратите бяха запечатани, а задната, вдигаща се нагоре врата, беше заключена отвътре.