Междувременно проверихме другите коли, за да сме сигурни, че нямат аларми, а след това ги претърсихме една по една. Първо отворихме ландровера. Отидох до вратата на шофьора, отворих я тихо, бръкнах и изключих плафона. След това Бумеранга отвори отсрещната врата и се захванахме за работа.
Пъхнах ръка под седалката и опипах. Пръстите ми опряха студен метал. Извадих тъпонос „Браунинг 380“ с двойно действие. Извадих пълнителя и прокарах пръст по лостчето, което показваше дали в цевта има патрон. Вдигнах нагоре предпазителя в положение „за стрелба“, върнах леко ударника, тихо изтеглих затвора назад, извадих вкарания патрон, а после го натиснах в пълнителя. Върнах пълнителя обратно с длан, докато той застана на мястото си с щракане, достатъчно силно, за да предизвика неодобрителен поглед от страна на Бумеранга. След това върнах затвора напред и вкарах първия патрон в цевта. Стиснал здраво пистолета, дръпнах затвора леко, за да проверя вкарания в цевта патрон. Накрая, като внимавах да не изпускам показалеца си от скобата на спусъка, задържах ударника с наранената кожа между десния си палец и ръката, натиснах лостчето за блокиране на спусъка с левия си палец, пуснах леко ударника на място, а после върнах лостчето в положение „за стрелба“. Доволен от усилията си, пъхнах пистолета в задния джоб на дънките си — от него ставаше хубав сувенир от тази нощ — и продължих с търсенето.
Което се оказа безплодно. Ландроверът съдържаше само едно plano80 на столицата. Тъкмо мислех да затворя вратата, когато усетих пистолета в джоба си. Замислих се за миг. След това го взех, извадих пълнителя, извадих патрона от цевта, изпразних пълнителя, сложих патроните в джоба си, вкарах пълнителя, след което оставих пистолета на мястото му.
Защо постъпих така ли? Защото всички операции са като шаха: трябва да мислиш осем, девет, десет хода напред или може да станеш преждевременно един мъртъв майкоосквернител. Направих го, защото, от една страна, не исках някой шибан задник да изскочи посред нощ на двора, защото си е забравил пистолета в колата, и след като открие, че го няма, да заподозре нещо. А патроните прибрах, защото, от друга страна, ако някой колумбиец наистина изскочи от къщата, за да си търси pistola81, не исках последният да е зареден и смъртоносен за mi82, когато той го намери.
00:32. Натиснах вратата на ландровера, докато щракна. След това двамата с Бумеранга отидохме до пежото. Точно в този момент в крилото на хасиендата, където се намираха спалните, се включи лампа.
О’кей, кой ритна кофата с боклук и събуди мистър Мърфи? Бумеранга ме погледна за указания. Изражението ми говореше, че трябва да продължава, защото вероятно Гуилям или неговата богата курва са излезли да се изпикаят (надявах се).
Бумеранга последва указанията ми. Отвори вратата на шофьора, изключи плафона, седна зад волана, затвори вратата и започна търсенето. Аз отворих дясната врата, наврях се вътре и пак затворих зад себе си. Колата смърдеше на кучета, пот, масло и прах. Имаше половин метър парцали — кърпи, изтривалки и други текстилни боклуци, — из които ровех, когато се включиха лампите в двора.
Глава 14
Мамка му, нима бях пропуснал всички предупредителни знаци? Май бях, защото внезапно стана светло като ден, а нито един косъм на врата ми не беше щръкнал; нито една червена лампичка не беше се включила в мозъка ми; нито една корабна сирена не беше извила. Ето ти шибан момент (предполагам, че тук, в Аржентина, му викат моменто).
През мърлявото стъкло виждах как из цялата къща се включват светлини. След това голямата врата се отвори. Скрих се под смрадливо парче от някаква тапицерия. Чух картечен испански — два гласа с колумбийски акцент казаха, че шефът и неговата богата кучка най-после са свършили с чукането и е дошло време да тръгват. Надявах се, че пътуването, за което говореха, не включваше пежото.
Бумеранга провря дългото си тяло като змия през пространството между предните седалки и като мен се зарови в купчината стари парцали. Опитвахме да не клатушкаме колата, докато се правим на невидими. Е, почти невидими. Пистолетите ни, с прибрани приклади и свалени предпазители, се намираха в ръцете ни и сочеха навън. В никакъв случай нямаше да допуснем някой да влезе в колата, без да го превърнем в пара. Знаех, че ако не сме разтревожили някой сензор, а се съмнявах да е така, защото не бях видял нищо подозрително, все още имахме предимство: ние контролирахме момента на изненадата. Знаехме също, че имаме огнева подкрепа от Скапания Ранди, който беше невидим в онова шибано дърво, защото, за да го видят, лошите трябваше да се зверят право в собствените си халогенни лампи.