Но да си призная, не исках да вдигаме шум. Исках да погледна в камиона на „Федерал експрес“, а после да се чупя от град Додж83. И не, не исках да убивам никого, защото не желаех никой от тези хора да знае, че съм идвал.
Е, ами лодката, която щях да открадна, питате. Ами надявах се Гуилям да реши, че капитанът на „Патриция Десенс“ се е чупил с ракетите и каквото имаше в херметичните сандъци — просто поредният алчен контрабандист.
Постарах се да забавя дишането и сърцебиенето си, защото шибаното ми сърце помпаше с около 180 удара. Облегнах гръб в този на Бумеранга и се замислих за всички възможности. Очакването, приятели, е онова, което побърква човек. Самата ваксина не е толкова кофти — да гледаш шибания доктор с иглата в ръка — това е кофти.
Зрителното ми поле беше сериозно ограничено. Виждах тясна ивица през предното стъкло. По гласовете разбирах, че имаше само двама души. И те отиваха към ландровера. Един от тях се оплака, че трябва да измине дългия път към града. Другият каза, че това нямало абсолютно никакво значение, мамка му, защото Гуилям щял през цялото време да си завира пръстите в оная работа на мацката, от което двамата колумбийци се засмяха. Чух как токовете на обувките им тракат по плочите в двора. След това се отвори врата на кола и се затвори с удар. Същото стана и с другата врата. После двигателят на колата заработи. Дадоха му жестоко газ веднъж, два пъти, три пъти, а след това шибаната кола излетя от двора с пищящи гуми.
Рискувах бърз поглед и видях как ярките задни светлини на ландровера изчезват в тесния път край къщата. После светлините в двора угаснаха и отново потънахме в полутъмнина.
Но прозорците в къщата продължаваха да светят, затова двамата с Бумеранга продължихме да си лежим. Е, поне не бяха търсили нас. Това беше добрата новина. Лошата беше, че трябваше да седим в колата, докато всичко утихне.
00:47. Дванадесет минути си е цял шибан живот, когато си в уязвима позиция. Удивително е обаче да установиш колко чувствителни са сензорите ти, ако си лишен от външни дразнители. Осезанията ти компенсират. Например не виждахме много. Но със сигурност чувахме. И нищо не остана скрито от ушите ни. Включително след осем минути тишина звукът на леки и прокрадващи се стъпки към колата.
Натиснах гръб към този на Бумеранга. Колко бяха колумбийските задници в къщата? Нямахме представа. Дали някой не беше видял нещо, когато е идвал за ландровера? Не бях ли оставил мокра стъпка или нещо подобно и сега охраната идваше да провери? Дали някой не е усетил липсата на сеньор Брут и не е решил да огледа?
Нямах отговор на тези въпроси, защото чух приглушено тупкане по задната врата на пежото. Потупването беше морзов код и сигналът означаваше, че е чисто.
Задната врата на колата се открехна и бръснатата глава на Скапания Ранди се появи в процепа.
— Спокойно — прошепна той. — Сега може да излезете и да играете, шубелии.
Получих бърз доклад за обстановката в мига, в който излязох. Таймекса беше отишъл отпред за бърз оглед. Гуилям и курвата му се били качили на задната седалка на ландровера с двама колумбийци и заминали по настлания с чакъл път, който водеше за Буенос Айрес.
— Да щуреят из нощния град?
— Таймекса каза, че не изглеждало да е така, скипере. Онези метнали и два куфара в багажника на ландровера.
С това в къщата оставаха колумбийците. Ранди каза, че Таймекса бил успял да „скива“ половин дузина въоръжени и опасни колумбийци. Погледнал през прозореца на сервизното помещение и забелязал, че в мига, в който Гуилям и скъпата курва си тръгнали, двама от добре въоръжените pelotudos84 се отправили бързо-бързо към добре заредения бар. Видял как друг квартет извадил порнокасета от цял метър дълга лавица с порнофилми, след това оставили автоматите си на дивана и седнали да прекарат дълга вечер в la paja con ron85. Таймекса дори доловил да се шегуват каква веселба пропускал някой си Луис.
Тази информация и фактът, че бях разгледал портфейла на сеньор Брут и вече знаех, че се казва Луис, ми казваше, че тези задници няма да проверяват приятеля си. Не и тази вечер. Не и сега, когато можеха да прекарат следващите шест часа в гледане на bajar al pozo86 в реални цветове и звук „съраунд“ на двуметровия телевизионен екран.