И така, отделих време да проверя дали всички сме завързани и капаците по нас са закачени както трябва. Проверих оръжието на всеки един. След това праснахме заредените пълнители в автоматите, ударихме затворите и вкарахме патрони в цевите. Тъй като механизмът за изтегляне от пълнителя на пистолета „Хеклер и Кох“ не функционира като индикатор за вкаран в цевта патрон, аз бутнах с палец ударника назад и дръпнах затвора достатъчно, за да видя, че в цевта има един патрон „Хидрашок“. След това отпуснах леко затвора напред и обезопасих пистолета, като поставих лостчето на предпазителя надолу. Накрая проверихме комуникационното си оборудване, за да сме сигурни, че се чуваме помежду си, а също и текущия коментар на Роджър разузнавателя за това кой къде се намира.
След като останах доволен, че сме заобиколили мистър Мърфи — поне за момента, — открехнах вратата на апартамента и излязохме в режим стелт. Тъй като живея с веруюто на Хенри Боъм, бащата на всички тюлени, който учеше, че водачеството се определя само с две думи — „следвай ме“, аз поведох с готов за стрелба пистолет. Бумеранга с формования заряд, с който щяхме да разбием вратата, ме последва в килватера, овесил на врата си автомат „MP5-PDW“ със сгънат приклад. Анди морският пехотинец беше трети, като прикриваше Бумеранга със своя автомат със заглушител „MP5“. Нод със своя автомат със заглушител „MP5“ следваше Анди. Бъч Уелс, чийто особен акцент от родния му град — Рийдинг, Масачузетс — го прави неразбираем за повечето британци, следваше в позиция пети, свалил автомата си ниско долу. Бил и Джил носеха автомати „MP5“ със заглушители и без приклади в британския стил за близък бой, което ще рече високо. Дадох им знак да застанат в тила.
Изхлузихме се от апартамента в редица по един, плъзнахме се нагоре по стълбището и внимателно, като пристъпвахме от пръсти на пети, се заизкачвахме на горния етаж, но стояхме далеч от парапета.
Дали ме болеше гърбът? Можете да се обзаложите на задника си, че ме болеше. Но изтласках болката от мислите си и се концентрирах върху предстоящата задача. Не може да си Воин и да се оплакваш. Студ, жега, болка, дискомфорт — не бива да се допуска нито едно от тези неблагоприятни обстоятелства да попречи на успеха на мисията ви. И затова просто изключих болката и се замислих за полето за стрелба, напомних си да се оглеждам и да дишам, за да не загубя периферното си зрение, и се вслушвах в белия шум в слушалката си. Ако в апартамента се установи някакво нередно движение, Роджър щеше да ни извести достатъчно рано, за да направим корекции. Концентрирах се. В косматото свирепо ухо нямаше нищо освен въздух. Това беше добре.
Движех се внимателно, но без колебание, като обувките ми не издаваха никакъв звук по стълбището. Така силно се бях съсредоточил, че тялото ми беше като антена, която получава сигнали и ги интерпретира. Чувах сърцето си да прави ба-бум, ба-бум и усещах пулсът да бие в китките ми. Адреналинът е страхотно нещо, приятели. Винаги става така точно преди боя. Дъхът ми става малко по-плитък, сърцето ми дава газ до ламарината, а дупката на задника ми се стяга толкова, че би било трудно да вкарате и най-тънката карфица в него. Обичам го, мамка му.
Изравних се с дебелата врата на аварийния изход на площадката на горния етаж. Отворих леко един джоб на жилетката си, извадих малка кутийка тефлонова смазка и напръсках тежките панти и задържащата пружина, за да е сигурно, че няма да скърцат, когато отворя металната врата.
Върнах кутията на мястото й, протегнах ръка надолу и внимателно дръпнах вратата. Зад мен Анди морският пехотинец беше застанал на позиция, като цевта на автомата му ме прикриваше, докато аз „режех тортата“ в отвора на вратата и излагах от себе си толкова, колкото смятах за безопасно.
Чисто. Бумеранга заклини вратата в отворено положение, след което всички продължихме на пръсти-пети, пръсти-пети по мраморния под на коридора към вратата, която ни беше цел, като се притискахме в стената. Усещах вибрациите от пневматичните чукове и заглушеното гърлено ръмжене на въздушните компресори, когато най-после маскираните хора от Скотланд Ярд ни осигуриха аудиокамуфлаж. И в този момент чух в слушалката един суфлиращ глас с кокни акцент: