Погледнах към дървото. Таймекса свали дясната си ръка от автомата и махна някак самотно, стори ми се, от клона. Сега той беше цялата ни тилова охрана.
00:52. Време беше да се захващаме за работа. Бумеранга и Скапания Ранди провериха камиона от носа до кърмата, за да са сигурни, че няма пасивни охранителни средства. Докато се занимаваха с това, аз се заврях под шасито и проверих рамата още веднъж за капани. Единственото неочаквано нещо, което видях, бяха чистите глави на три дебели болта, които неотдавна бяха прокарани нагоре, през платформата. Наскоро? Да, наскоро: самите болтове не бяха повлияни от времето по никакъв начин. Претърколих се и огледах земята. На плочките се виждаха свежи стружки от шасито на камиона. Не, това трио болтове беше монтирано, след като камионът е дошъл тук.
О’кей това означаваше, че влизането в камиона беше се превърнало от съществено важно в критично необходимо. Но потайното влизане щеше да бъде по-трудно, отколкото изглеждаше, тъй като нямахме необходимите инструменти за влизане в коли, като дългата, гъвкава ламаринена лента, която професионалните крадци на коли, шпионите и тюлените вкарват между прозореца и вратата, за да вдигнат ключалката, или пък комплекта шперцове, купен от някой ключар или мошеник, който се прехранва с търговия на коли. После, като се замислих за секунда, реших, че не се нуждая от тънкости. Какво пък, мамка му. Ако шибаният камион беше пълен с експлозиви, реших, че ще трябва да вдигнем шум, защото нямаше да го оставя да го използват лошите.
И така, тактът да върви по дяволите. Наврях острието на ножа си в ключалката на пасажерската врата и просто я насилих да се отвори. Качих се в кабината, счупих ключалката на леката врата, която скриваше товарния отсек от любопитни погледи, включих фенерчето с червения светофилтър и влязох вътре.
И само дето не се насрах. Сега разбрах нуждата от болтовете. От камиона беше извадено всичко освен два от рафтовете за пакети. Единият останал рафт съдържаше десетина кила пластичен експлозив „Семтекс“, детонатор с формата на молив и едно включващо устройство с пружина; другият рафт съдържаше четири тъмни цилиндъра от фибростъкло. Останалата част от задния отсек на камиона съдържаше тежък триножник, закрепен с болтове към каросерията, както и пакет с три контейнера, който в моя занаят се нарича ракетна система M220A ТОК (изстрелване от Тръба, Оптично насочване, управление по Кабел). Да, ставаше дума за противотанкови ракети от такъв тип.
Ракетите от тип ТОК се появиха в началото на седемдесетте години. Те имат обхват почти четири хиляди метра, а най-новите им версии са от така наречения тип „стреляй и забрави“, които пробиват метър от най-добрата броня. Онези от вас, които са достатъчно стари, за да си спомнят скандала „Иран-контри“ от втория мандат на президента Рейгън, ще си припомнят, че именно такива ракети беше изпратило американското правителство на Иран като бакшиш87, за да накарат моллите в Техеран да освободят американските заложници, които техните съюзници „Хизбула“ (или партията на Бог), и „Организацията Ислямски джихад“, или ОИД, държаха в Бейрут. По онова време иранците искаха такива ракети, защото те бяха опустошително ефективни срещу съветските бронирани танкове, които се използваха в иракската армия, а това се случи по време на войната между Иран и Ирак.
По-късно, по време на войната в Персийския залив, когато един американски уред за изобразяване на топлинни образи засече двуметрова пясъчна дига, един стрелец с такава ракета стреля право през пясъка и унищожи бронетранспортьора зад нея. В друг случай по време на „Пустинна буря“ една такава ракета беше преминала през иракски танк, пробила бронята на друг и едва тогава беше гръмнала.
Пред себе си имах базова система от тип ТОК от средата на осемдесетте години или началото на деветдесетте. Общото тегло на установката за изстрелване, пакетът за насочване и три ракети беше не повече от двеста и петдесет килограма. На части системата можеше да бъде пренасяна от един-единствен взвод. Не на големи разстояния, но все пак попадаше в категорията на ръчно преносимите неща. Тъкмо се гласях да погледна сандъците по-отблизо, когато мистър Мърфи източи тока от батерията, фенерчето угасна и останах в пълна тъмнина. Мамка му. Опипах кърмовата част на камиона, отворих резето, освободих вътрешната ключалка на задната врата, след това съвсем л-е-к-и-ч-к-о вдигнах вратата нагоре, докато тя се прибра в покрива, за да мога да видя какъв модел ТОК беше докопал Гуилям.