Пауза в стрелбата; несъмнено моментна, докато онези pelotudos презаредят. Но ние се възползвахме от затишието. Различих тракането на автомата на Таймекса, който стреляше на серии по два куршума. Една по една халогенните лампи гръмваха и дворът потъна в добре дошла тъмнина. След това шибаната безразборна стрелба започна отново и ме удари друго парче — този път тресчица дърво, която ме прободе в челото и заприличах на надървен еднорог.
Мамка му, ония май не бяха чак толкова pelotudos. Така де, по стрелбата можеше да се съди, че имат неограничени количества патрони. А аз? Аз имах джоб негодни за нищо куршумчета калибър 380 и четиринадесет куховръхи патрона в пистолета. Бумеранга още имаше цял пълнител с двадесет патрона. Не знаех колко патрона има Таймекса в узито на сеньор Брут, но поне той имаше резервен чифт пълнители.
Измъкнах дървената треска. Претърколих се и извадих навън цевта на пистолета, за да търся цели. Nada. Задниците се криеха във вилата.
— Бумеранг…
— Кажи, pibe?
— Какво става?
— Не знам. Няма цели.
Чух басовия глас на Ранди иззад пежото:
— Трябваше да взема няколко шибани гранати.
Прав беше, разбира се, но моментът не беше подходящ за трябвало и можело и не знам какво още, а освен това нямахме на разположение гранати. Трябваше да действаме, и то ВЕДНАГА. Претърколих се в камиона, вдигнах ръка и откачих квартета скоби на един от тежките дървени сандъци, зад които се криех. Смъкнах проклетия капак и надникнах. Вътре, на поставка, имаше по-малък сандък с две дръжки. Измъкнах го и също го отворих. Той представляваше контролно табло с батерия. А хубавото беше, че той подаваше основното захранване на установката за изстрелване на управляемите снаряди и за нейната ГНС — главна насочваща система.
Това беше добрата новина. Лошата новина беше, че от години не бях сглобявал и изстрелвал едно от тези шибани неща. Но сглобяването на ТОК е като чукането. Научиш ли се да го правиш както трябва, е трудно да забравиш. Прокарах ръце по триножника, за да видя кое къде и как. Отговорът беше, че онези щяха да сглобят системата на място, точно преди да я използват.
Добре, да направим всичко както трябва. Стъпка едно: опипом намерих траверсата, извадих я от сандъка и я закрепих в горната част на триножника. Измъкнах голямата, квадратна кутия на главната насочваща система, която беше мозъкът на оръжието, разкопчах горния капак и я поставих до триножника. След това намерих макарата насочващ кабел, измъкнах куплунга „Л“ и го вкарах в гнездото „М1“ на кутията на главната насочваща система. Мамка му, надявах се, че жълтите жици са свързани в куплунга както трябва, защото иначе шибаната система нямаше да стреля. Но нямаше как да разбера това, защото работех само опипом. Е, точно както при чукането, и така беше добре.
Усилията ми бяха прекъснати от друга сесия безредна стрелба от къщата. Мога ли да ви призная нещо? Трудно е да се съсредоточиш, когато куп В&О92 pelotudos опитват да ти светят маслото в задника.
Но познайте нещо: истинските Воини не се поддават на подобен вид отвличане на вниманието. ИСТИНСКИТЕ ВОИНИ ПОБЕЖДАВАТ във всички и всякакви условия. Това беше и целта на Адската седмица. Това набиваха старите старшини в главите на нас, поповите лъжички, когато ни насилваха да правим неща, които не искахме. За един водолаз или тюлен провалът е винаги неприемлив.
Разбира се, звучащата по библейски фраза „Да не се проваляш“ е философското ядро на причината да се намираш в тюленските групи. И така, без да обръщам внимание на неприятелския огън, аз се захванах за работа. Отворих четирите резета на капака на кутията на тръбата за изстрелване, сложих я върху траверсата и я закрепих с ключалката. Шибаната система вече започваше да добива вид на установка за изстрелване на ракети с водене по кабел.
От вилата чух нов залп.
— Таймекс, мамка му, прикрий ме малко де.
Дясно на борд от мен дочух приятен звук на подавяща стрелба. В мига, в който го чух, намерих устройството за проследяване в дневна светлина, монтирах го в скобата му отляво на траверсата и го фиксирах на място. Последвах това действие със заключване на нощния прицел в неговата скоба. След това взех захранващия кабел и присъединих куплунга „Р1“ точно в мига, когато поредният залп от автомат „Узи“ от дървото прекрати стрелбата от вилата.