Възползвах се от тази възможност, за да монтирам батерията към кутията за захранване и управление, след това прекарах ръце по куплунгите. Изглежда, бях свързал всичко. Но кой знае. Ако бях правил всичко както се изисква, щях да пусна и програмата за собствена проверка. Затова отправих една страстна молба към Бога на ВОЙНАТА и включих системата.
Богът на ВОЙНАТА отвърна:
— Да бъде светлина.
И като видях, че светнаха светлинки там, където трябваше, знаех, че има Бог и че Той, разбира се, е БОГЪТ НА ВОЙНАТА и обича свирепи воини като мен.
И БОГЪТ НА ВОЙНАТА ми проговори на различни езици. И Той каза:
— Да заредиш своята шибана ракета, негоден куродъх педал такъв.
И, да, истината ви казвам, време беше да спра с тези шибани провидения и да заредя шибаната ракета.
Скочих, дръпнах една ракета от цилиндричната тръба от фибростъкло от рафта на камиона и тя се изтърколи в ръцете ми. Което, разбира се, стана в мига, в който Богът на ВОЙНАТА реши, че ми е прекалено лесно, и накара онези pelotudos да изпратят пореден бараж от куршуми в посока към мен.
Но нямаше да спра. Гневът ми беше толкова нагорещен до бяло, че дори куршум в мозъка не би ме спрял. Претърколих се настрани, отпуснах тръбата на палубата, прокарах ръце по нея и открих две дупки от куршуми на една трета от края на тръбата.
О, мамка му. Ебати. Дики да върви на майната си. В момента държах бомба със закъснител. В средата на тези ракети има топлинни батерии, които осигуряват топлина и електричество. Те се захранват от избухлив фишек, който се включва при натискане на спусъка. Фишекът се влияе и от стрелба или всяко нещо, което може да произведе искра.
Нямаше да поемам никакви шибани рискове. Взех ракетата в ръце, изпълзях до края на камиона, изтърколих я навън, след това се вдигнах от платформата, за да мога да извадя друга ракета от рафта и да започна отново.
Онези pelotudos трябва да бяха усетили нещо, защото изпратиха нов залп със своите „Узи“. Куршумите пръснаха палубата на двадесет сантиметра от носа ми и пратиха една треска в бедрото ми.
О, мамка му. Това започваше да ми омръзва много бързо. Изправих се и свалих втора ракета точно когато друга вълна от куршуми пръсна ламаринения рафт на десетина сантиметра над главата ми. Но този път се бях поучил от грешката си. Свалих тридесеткилограмовия цилиндър на палубата и изчаках да свършат, преди да започна работа.
Откъм вилата настъпи тишина. Изправих се на крака, сложих тръбата за изстрелване на около осем градуса, а после взех в ръце контейнера с ракетата като бебе, като придържах кърмовата й част по-високо от носа, и леко я пуснах в тръбата за изстрелване. Опипом проверих дали са подравнени водещите крила. Пуснах задния край на скобата върху траверсата и натиснах надолу. Дръпнах дръжката на скобата на траверсата надолу и назад, което заключи ракетата в тръбата за изстрелване.
Готова ли беше ракетата за изстрелване? Мамка му, надявах се да е готова. Свих се зад оптическия мерник и центрирах кръстчето върху най-далечната стена на хола на хасиендата. Шибаният образ не беше ясен поради прекалената близост — говорим за диапазон под шестдесет метра. Това беше потенциален проблем, мамка му. Защо ли? Минималният диапазон на тези ракети е към шестдесет и пет метра, защото толкова са необходими на ракетата да се зареди. Но, честно казано, приятели, в този момент не давах и пет фъшкии за фина настройка или разлика в диапазона. Аз просто исках да взривя онези минетчии.
Дясната ми ръка завъртя тръбата за изстрелване нагоре, докато тя застана хоризонтално. Лявата ми ръка хвана спусъковия механизъм. Вдигнах лостчето за изстрелване, откачих капачето на спусъка и го натиснах. Твърдо.
Нищо не стана.
И след това разбрах защо нищо не стана. Защото системата изисква една секунда и половина, за да изпрати предпусковите инструкции до ракетата, за да започне химическата реакция във вътрешните термични батерии, да взриви фишека върху бутилката с азот и да завърти жироскопа на ракетата.
В този миг ми се стори, че чувам поредица тракания и пукания в тръбата на ракетата. В който момент шибаният пусков двигател се включи и ракетата се изстреля.