Предполагам, че лицето ми ме е издало. Защото тъпото копеле, по което стрелях, се хилеше като лайноядец, като стана, вдигна цевта на своя „Узи“ към мен и натисна спусъка.
Нищо не стана. Познайте защо: оръжието на тъпото копеле също беше празно. И той беше си броил патроните колкото мен.
Но това не го спря, кучият му син. Метна автомата настрани и се спусна срещу мен през дима със сгъваем нож с петсантиметрово назъбено острие в дясната си ръка, стиснат в така наречената хватка „нинджа“: върхът на острието сочеше нагоре, успоредно на ръката му, а режещият ръб сочеше напред. Така можеше да замахва към лицето ми, да извива ножа и да боде, ако му дам възможност, или пък да ме пореже с острието, докато удря като боксьор.
Казвате нещо. Искате да ви обърна внимание. Сега? Когато към мен се спуска един въоръжен и опасен задник? Искате да знаете защо ме е страх от pelotudo с ножче с малко острие?
Вижте, ще ви кажа нещо за ножовете. Деветдесет и девет процента от пълните с тестостерон двадесетсантиметрови бойни ножове от специална стомана и с тежък връх, проектирани от самопровъзгласили се кофти копелета за много долари, са просто кравешки лайна. Всеки нож е смъртоносно оръжие, ако знаете как да го използвате. Да нанесете фатално поражение на човешко тяло ви е достатъчен само десетдоларов нож — имитация на „Спайдерко“, с петсантиметрово острие. То ще разреже всички важни артерии; ще предизвика смъртоносно увреждане; ще създаде необходимия хаос. Най-добрият сгъваем боен нож, който съм използвал, „Емерсън CQC-7“ (в онези дни Ърни Емерсън слагаше серийни номера на ножовете си; моят е номер 007; подобаващо, а?), има острие малко под петнадесет сантиметра, като дори Ърни ще ви каже, че според някои то е малко дългичко като за ефективен сгъваем нож.
Добре, сега мога ли да се върна към работата, а? ВТК (ако не знаете, това означава въпросното тъпо копеле) се спусна към мен, вдигнал юмруци като боксьор. Замахна напред с дясната си ръка — онази с ножа. Изви китката си напред, а острието направи рязко режещо движение към мен — аз отстъпих с петата напред, за да се отдалеча.
Груба грешка. Петата ми опря в нещо и аз паднах, като тилът ми прасна пода с тупкане, от което ми се скръстиха очите.
— Oye! Tu madre! — Не само ме наричаше майкоосквернител, но ми се нахвърли като миризма върху лайно. ВТК знаеше как да се възползва от другия. Смени захвата, насочи върха на острието напред, като ръката с ножа описа широка дъга и се засили надолу към лицето и врата ми.
Но замахването го остави уязвим за контраатака. Аз парирах с цевта на пистолета, избих ръката с ножа настрани, а после рязко ударих нагоре — здравата, право в гърлото му.
Ето какво стана: ръцете ми бяха по-дълги от неговите, а удължената със заглушителя цев на пистолета прибави още няколко сантиметра. Освен това имам координация между очите и ръцете от световна класа. Та шибаният заглушител го нацели в адамовата ябълка.
На лицето му се изписа изненада, когато пое удара. Поотслабих му ентусиазма и със сигурност нанесох сериозни щети на трахеята му. Но не достатъчно, за да го спра, минетчията му дребен. О, не. Отърси се от болката и се нахвърли върху мен, като удряше, риташе и пищеше сладки нещица за родителите ми, докато опитваше да се прави на Майк Тайсън и да ми отхапе ухото, като в същото време забие ножа в рибицата ми.
Всичко по реда си. В такива ситуации трябва най-напред да се справите със заплахата. Затова опитах с двете си ръце да хвана ръката с ножа.
Това беше по-трудно, отколкото може би си мислите. Да, аз съм силно копеле. Но и онзи беше силен. И беше жилав и решен да не бъде убит. Освен това дясната ми ръка бе омотана в ремъка на пистолета ми, който, ако си спомняте, беше овесен на гърдите ми.
Ударих ръката с ножа нагоре. Острието проблесна край ухото ми — почти достатъчно близо, за да ме направи втори Ван Гог. Опитах да се претърколя, но не успях да измъкна ръката си от ремъка достатъчно бързо.
Което му позволи чакания миг и той успя да ми направи едно Z на лявата ръка. Мамка му — тоя за кого се мислеше, за шибания Зоро ли?
Мамка му, сигурно ще трябва да ме шият. Но сега не можех да направя нищо, освен да продължавам да нападам.
Отново замахна. Този път успях да отбия удара, да отблъсна ръката му, а след това да я стисна с лявата си лапа. Извих я встрани от тялото си, достатъчно далеч, за да мога да освободя дясната си ръка, да я вдигна нагоре, нагоре, нагоре и да го стисна за китката.