Груба грешка. Бях хванал острието точно между пръстите си. Той изви китката и неприятният край на острието отне половин сантиметър от десния ми показалец. Потече адски много кръв.
Но, честно казано, не ми пукаше. Вече се ядосвах. Хванал го бях с двете си ръце. Претърколих се надясно и го ударих отстрани по лицето — прас!! — с левия си лакът, като се целех в очната дъга, която представлява тънка костна черупка от външната страна на лявото му око. Това го зашемети. Така той ми даде още една възможност и аз отново го ударих, като забих костици от очната дъга в черепа. ТК изпищя. Изпусна ножа. Той падна до лявото ми ухо. Сега онзи искаше само да избяга. Паникьоса се. Опита да се изтърколи от мен, като буташе с колене и помпаше с крака.
Лошо решение. Защото сега и той, и аз знаехме, че беше време да умре. Кървеше вътрешно. Виждах го по кръвта, която се процеждаше в ъгъла на лявото му око. Много му здраве.
Изтърколих се изпод него и отново го праснах по лицето. Той се дръпна и се сви. С периферното си зрение забелязах ножа и посегнах към него.
Той забеляза какво правех и това никак не му хареса.
Но не можеше да направи почти нищо. Сега аз държах ножа в ръка със същата хватка „нинджа“. Ударих го по лицето с лявата си ръка, от което главата му отскочи от плочките на пода. Когато главата му отскочи в обратна посока, аз прободох врата му с ножа.
Не трябваше много. Острието на ножа не влезе повече от сантиметър и половина. Но това стигаше да разкъса вената от лявата му страна и голямата подключична артерия отдясно. Не е необходимо да навлизам в технически подробности и да ви обяснявам, че за много кратко време изтече много кръв.
Издъхна бързо, защото сърцето му трябва да биеше със 180 удара в минута. А с всеки удар бълваше кръв. Част от нея влезе обратно в дробовете му и той се задави.
Да го довърша, казвате? Аз бях го довършил. Той си беше мъртъв. Само дето още не го знаеше.
Претърколих се на колене, като дробовете ми пареха от дима и физическото усилие. Огънят се засилваше. Време беше да тръгвам. Измъкнах се от стаята и се натъкнах на Ранди Майкълс, който се появи от дима от кухнята.
— Там имаше трима — каза той спокойно. — Взех им всичките документи.
Слабото тяло на Бумеранга се появи от крилото със спалнята, което беше единствената относително непострадала част.
— Чисто е, Pibe.
— Намери ли някакви документи?
Главата му се поклати настрани.
— Не, само няколко бележки от плащане с кредитни карти.
— Колко танга има долу?
Вече ми се виеше свят, мамка му. Димът наистина започваше да ми пречи, а огънят стана неуправляем.
Скапаният Ранди се замисли за няколко секунди, като броеше на пръсти.
— Осем — отговори. — Девет, ако броим онзи, който очисти до стената.
— Има ли оцелели? — Хубаво щеше да е да можем да разпитаме по някой и друг pelotudo.
Но нямаше да можем. Бумеранга поклати глава.
— Не, Pibe.
В такъв случай трябваше да продължаваме.
— Бумеранг, двамата със Скапания вземете семтекса и взривете шибания камион — не искам нищо да остане от ракетите. Ще се постарая да залича всички наши следи в къщата. След това да се махаме оттук, преди да са дошли други.
Глава 15
Прибрахме се в оперативната квартира в 03:15. Мик се обади по телефона на младия Робърт Евърс и го накара да разбере колко е важно да се срещне с нас незабавно, за да го информираме за събитията от вечерта. Разгледах документите, които бяхме взели от вилата. Най-значителното беше един комплект диаграми — улични карти, на които имаше посочени маршрути за евакуация, снимка на американското посолство с размери 20×15 см, с отбелязани с кръгчета цели за ракетните снаряди, както и изобилни бележки на Español — всяка от които ме убеди sin sombra de duda — без абсолютно никакво съмнение, — че Гуилям и приятелчетата му от „Защитниците на зелената ръка“ нямат никакво намерение самите те да провеждат операцията срещу американското посолство.
Точно както при операциите в Северна Ирландия, в които членове на ИИРА, „Ирландското братство“ и „Ирландската народна армия“, бяха участвали като заместители, Гуилям и Джери Кели бяха наели банда наркотерористи, за да им свършат мръсната работа в Буенос Айрес. Други схеми и бележки показваха къде онези pelotudos трябваше да разположат камиона, как да нагласят ракетите и точно къде да поставят пластичните заряди.