— Обади му се. Кажи му, че аз съм ти казал да се свържеш с него. Той ще те попита за парола. Кажи „черен пазач“ и поискай отговор от него. Той ще отговори „железен“. Това е нашата парола. Този човек ще ти помогне да проследиш онова копеле.
Мик ми върна слушалката. Нод каза:
— Има още лоши вести, скипере.
Отговорих, че нямам нужда от повече лоши вести. Очевидно той не слушаше.
— От кабинета на адмирал Фланъри опитват да те намерят вече ден и половина.
Шибаният Еймън Демона.
— Знаеш ли какво иска?
— Не, само дето самият той се обади третия път. Каза да ти кажа, че си нарушил споразумението с него. Каза ми, че знае, че си извън резервата, и като се върнеш, ще трябва да плащаш адски много. След това ми пръсна задника, че не мога да те намеря, защото той бил поемал удари, без да е виновен.
Това не беше добре. И вие, и аз знаем, че Еймън и „МИ5“ бяха нагласили moi за провал със „Защитниците на зелената ръка“, защото с Мик бяхме разбрали сценария още преди седем глави. Но се бях надявал, че вече щях да съм се върнал в Лондон с достатъчно мръсотия за „Защитниците на зелената ръка“ и братята Кели, че да създам цяла торба политически проблеми на Еймън Демона и сър Роджър Холанд, ако не се съгласят с настояването ми да погна Джери и Гуилям sans последствия. В края на краищата можех да създам един тон притеснения на Уайтхол и на Вашингтон, като разкажа онова, което вече знаех, а често то е достатъчно, за да помогне да свършим работа.
Но тъй като в момента наистина се бях отклонил от резервата — спомняте си, че в аржентинските компютри се водех укриващ се от властите, — Еймън беше в по-изгодна позиция. Което означаваше, че можеше да представи поведението ми във Вашингтон както си пожелае и Вашингтон щеше да се съгласи.
Позволете да ви дам малко политически истини: един полковник от ВМС може да събори един адмирал, посланик или шеф на станция на ЦРУ, ако има политически лостове. Знам това, защото съм го правил много пъти в миналото. Точно сега нямах нито лост (взломаджийски), нито опорна точка, което, лостообразно казано, ме оставяше на сухо.
Но всичко това беше мой проблем, а не на Нод. А Еймън беше задник да му крещи. И по-лошо: той се беше проявил като негоден, шибаняшки тъп лайноглавец с оплакванията си за своето си положение. Мислите, че се превземам. Да, но не е така. Да КОМАНДВАШ означава да застанеш начело и да вземаш решения, които да отстояваш независимо дали побеждаваш, или губиш. Днешните командири — от президента надолу — имат склонност да скимтят и да винят всички около себе си, когато нещата се объркат, вместо да кажат „Да, прави сте, осрах се“.
Вижте как бившият министър на енергетиката, Бил Ричардсън, реагира при дългата поредица осирания в нашите ядрени лаборатории в Лос Аламос, Ню Мексико, където китайците проведоха серия шпионски операции и ни откраднаха ядрените тайни и чертежите за бойни глави и където дискетите на групата за антитерористични действия към Министерството на енергетиката бяха откраднати или копирани. Вместо да поеме отговорността с думите „Това стана по време на моето дежурство и аз поемам вината“, той опита да хвърли вината върху подчинените си.
Е, Бил Ричардсън и всички шибани командири като него да вървят на майната си. Нямаме нужда от задници като тях на челни позиции. Трябват ни водачи, които не се отказват от решенията си.
Затова казах на Нод, че аз ще се оправям с адмирала. Казах му също да държи шибания мобилен телефон подръка, защото не исках да работя във вакуум. След това затворих телефона.
— Добре, задници, слушайте: и двамата Кели са в движение. Вече знаем, че шибаната им операция е в ход.
Мик кимна в знак на съгласие.
— Имат ракетите. И са избрали втората си цел.
Бумеранга се обади:
— Но ние все още нямаме никаква представа къде е целта, Pibe.
Унилите гримаси на хората показаха, че според тях бяхме напълно осрани.
Оказа се, че хората ми не бяха съвсем прави. Станахме напълно осрани в 04:40, когато Робърт Евърс пристигна в тайната квартира с нетипично раздърпано облекло.
— Мога да ви кажа, господин Марчинко — съобщи той, като си играеше с яката на намачканата си риза, — че един от най-старшите хора във вашето посолство никак не ви харесва.
— Вероятно имаш предвид местния шеф на ЦРУ Мел Потс — казах. — Имахме някои недоразумения.
— Не се съмнявам в това. Защото е убедил аржентинците да ви арестуват — каза Робърт Евърс.