И Гуилям имаше две от тях. Развих картата от „Патриция Десенс“ и я поставих върху хартиената салфетка. Разбира се, моето тълкование беше, че лодката на контрабандиста ще се срещне с яхтата на Гуилям някъде в морето около Пунта дел Есте. Затова капитанът носеше съвременния мобилен телефон.
Робърт Евърс слушаше и внимателно наблюдаваше картата. След това няколко секунди барабани с пръсти по масичката.
— Смятам тълкованието ви за вярно — каза той с официален тон.
— Робърт — обадих се, — можеш ли да използваш влиянието си сред аржентинците и да направиш така, че станалото във вилата да не се разчуе?
Младият англичанин помисли няколко секунди.
— Смятам, че мога да го направя — каза. — В края на краищата, ако подозренията ви са верни, то онези хора трябва да имат досиета в полицията. В такъв случай всичко може да бъде представено като схватка за наркотици или като провалил се обир.
— Можеш ли да го направиш сега?
— Искаш да кажеш точно сега ли?
Поклатих глава утвърдително.
— Важно е.
Робърт Евърс сви рамене.
— Мисля, че да.
Вдигна слушалката на телефона, набра един номер по памет, а после проведе триминутен разговор с някого на име Хорхе, за да му обясни сценария, който го бях помолил да подаде на властите.
— Si, Jorge — claro. Chau.94
Робърт Евърс сложи слушалката върху телефона.
— Готово — каза. Погледна ме. Изражението на лицето му говореше ясно, че е по-добре да не искам повече услуги.
Но не възнамерявах да го оставя така. Както казах, залогът беше твърде голям.
— Робърт — казах, — ти направи много за нас. Сега трябва да ни помогнеш да излезем от страната. Нямаме време да си играем.
Той замълча още веднъж. Накрая се обади:
— Ако някога се установи, че съм ви помогнал да избягате — каза той на Мик, — кариерата ми ще приключи незабавно.
— Разбирам това, момчето ми — отговори Мик. — И ти вече направи много за нас. Каквото и да казва Дик, аз не мога да искам повече от теб. Ще трябва да се справим със ситуацията сами.
— Разбирам, че опитвате да направите нещата по-лесни за мен, господин Оуен — каза Робърт Евърс. — Но трябва да се съобразите с поста ми.
— Да — отвърна Мик. — Всички разбираме това.
— Не мисля така — заяви Робърт Евърс, като в гласа му се прокрадна официална нотка.
Мик понечи да каже нещо. Но нещо в позата на младежа ме накара да сложа длан върху ръката на Мик и да го обуздая.
— Според мен Робърт иска да ни каже нещо — обадих се. — Мисля, че трябва да го оставим да го каже.
По лицето на младия англичанин си пролича колко благодарен е.
— Както намекнах — започна той, — става все по-трудно човек да си върши работата както трябва предвид политическия климат, в който работим в посолството. Човек няма право например да следи хора като Брендан О’Донъл. Защо? Защото посланикът изрично ни забрани да предприемаме действия, които биха довели дори до най-смътната вероятност от дипломатически проблеми тук, в Буенос Айрес. Човек няма право да следи групите на активните терористи, защото посланикът реши, че нито жестокият ислямски фундаментализъм, нито наркотероризмът са проблеми на Великобритания. Не ще и да чуе, че групи, отцепили се от ИРА, се снабдяват с оръжие и муниции от Иран или от южноамериканските наркокартели и определено не желае да разглеждаме вероятността, че drogistas95, които работят в Аржентина, биха могли да повлияят неблагоприятно на мирния договор.
— Откровено казано — продължи той, — човек не може да работи ефективно при такива ограничения. И затова човек от време на време нарушава правилата.
Разбирах го. Този начин на работа беше и моят начин да заобикалям апаратчиците, които контролираха Военноморските сили. От години го правех. Приятно беше да видя, че моят начин се пренася от следващото поколение Воини.
Младият англичанин продължи:
— Мога да погна хората от „Защитниците на зелената ръка“ — заяви той с решимост в гласа. — Ще направя необходимото да не постигнат целите си, както и след като ги арестуват, моите аржентински съюзници да успеят, да кажем, да ги „изгубят“ някъде из системата на наказателното правосъдие.
— Това може да е опасно — каза Мик. — Възможно е да има сериозни последствия.
От лицето на Робърт Евърс разбрах, че той е обмислил последствията и има желанието да ги понесе.