— Както обясних — каза той, — понякога човек трябва да нарушава правилата.
Прокара ръка през рошавата си коса, за да я отмести от очите си.
— Затова реших да ви помогна при престоя ви тук, в Аржентина. Ако аз не мога да действам както трябва, навярно вие ще можете. Струваше си риска. И така ще бъде.
— Благодарим ти, Робърт — казах. — Ти ни помогна много.
— И сега — каза той — искате да наруша правилата още малко.
Нямаше как да заобиколя казаното.
— Да. Ако кажеш, че трябва, аз и момчетата ще се измъкнем сами от Аржентина. Но не можем да го направим без твоя помощ.
Робърт Евърс каза:
— Знам това.
— И?
— И вече съм решил да ви помогна. Трябва да плащам един кръвен дълг — и с удоволствие ще го платя.
— Кръвен дълг?
Робърт Евърс погледна встрани от мен.
— Господин Оуен — каза той, — ако не сте били вие, баща ми сега щеше да е мъртъв.
Извърнах се към Мик:
— Стори ми се, ти каза, че баща му е инвестиционен банкер, когото познаваш от казармата и който ти дължал огромна сметка от бара в хотел „Риц“ в Париж.
— Така е — възмутено отговори Мик. — Дължи ми двеста лири и смятам да си ги взема.
— Той дължи на господин Оуен много повече — намеси се Робърт Евърс. — Баща ми и господин Оуен са служили заедно в двадесет и втори полк през седемдесетте години. Господин Оуен е спасил живота на баща ми.
— Това стана в Мирбат, на южния бряг на Оман — обясни Мик. — През 1976 година Колин — това е бащата на Робърт — и аз участвахме в така наречения британски армейски екип за обучение. Десет души бяхме, включително аз и Колин, които бяхме само лейтенанти, и осем старшини. Не знам какво търсеше Колин в САС. Той беше възпитаник на Хароу и Кеймбридж и така нататък. Пък и имаше и жена и дете в пелени — младия Робърт.
Погледнах Мик впечатлен.
— Не знаех, че си служил в Оман.
— То беше малко преди да се срещнем, Дик — обясни той. — Бях хлапак, без кръвно кръщене и новопроизведен. Това ми беше първото пътуване зад граница.
Той протегна големите си ръце и посочи Робърт с палец.
— Баща му и аз си бяхме в леглата, когато избухна адът. Стотици комунистически копелета се юрнаха от хълмовете. Имаха минохвъргачки и тежки картечници.
След кратка пауза продължи:
— Откраднали бяха и два омански бронетранспортьора. Мамка му — имахме три джипки, две от които бяха пръснати на парченца през първите три минути. Както и да е, баща му изскочи от спалния си чувал като куршум, грабна си сандалите и един автомат „Браунинг“ и се засили към покрива. Аз го последвах с един от местните волнонаемни — наричахме ги фирк; те бяха бивши партизани, избягали от комунистите на наша страна, — защото горе бяхме нагласили лека минохвъргачка, предварително прицелена към най-вероятното място за нападение.
Робърт кимна.
— Моят баща ми е разказвал за това.
— И двамата се бяхме уплашили до посиране — това казал ли ти е?
Младият англичанин кимна.
— Каза, че можело да стане много напечено.
Мик ме погледна.
— Можело друг път. Ако комунистите ни бяха хванали, щяха да ни одерат живи за назидание на населението. Пък и не харесваха особено много нас, неверниците.
Ранди запита:
— Как се справихте?
— Нямаше съмнение, че щяха да ни превземат — отвърна Мик. — Но на половин километър от нас имаше стар форт с омански войници, който щеше да ни служи много по-добре за прикритие, отколкото постройката от слама и кал, в която се намирахме. Разглобихме минохвъргачката, свалихме я от покрива, взехме си оръжията и тръгнахме по дългата пресъхнала река към форта, като прикривахме отстъплението си със стрелба, колкото беше по възможностите ни. В който момент се намеси мистър Мърфи и Колин Евърс получи куршум в гърлото. Скъса му някаква артерия, мамка му.
Робърт Евърс се намеси:
— Баща ми припаднал. Но господин Оуен го носил през целия път, като натискал раната, за да го запази жив.
— Баща ти не тежеше чак толкова много — каза Мик. Усмихна се кисело. — Но след първия половин час гаубицата започна да ми създава големи проблеми.
Вижте, и аз си падам да слушам бойни истории, но всичко това трябва да целеше нещо и запитах какво е то. В края на краищата трябваше да гоним танга, а ситуацията се беше усложнила от факта, че властите ни търсеха.
Робърт Евърс посрещна думите ми с очевидно нетърпение.