Старшината с облекчение каза колко се радва, че сме се измъкнали от Аржентина. Но ме предупреди да не надигам глава, особено в Монтевидео.
— В момента тук много хора те търсят, Дик, и не мисля, че ще спрат до границата.
Разбирах това. Но нямаше значение — не и когато Гуилям и Джери бяха на свобода и шибаният часовник тиктакаше така шумно в главата ми. Затова благодарих на старшината за загрижеността и вниманието, след което се заех с належащите неща. Първо го информирах какво сме намерили във вилата на Гуилям и какво направихме, за да не бъде използвано то срещу американското посолство в Буенос Айрес. Тъй като не можех да изключа, че е възможен втори опит срещу посолството, исках старшината да вземе активни контрамерки и да осигури мястото срещу евентуални нападения с ракети — и да си отваря очите за колумбийци и други възможни наркотерористи.
— Ще поръчам противоракетни екрани — отвърна старшина Джариел. Говореше за едно нещо, което прилича на двуслойна мрежа от синджири. Ракетата може да проникне през нея, но водещият я кабел се закача в брънките на веригите и се къса. Това е ефективна и проста защита.
А защо не е била сложена такава досега? Нека старшината обясни.
— Попречиха ми — каза той. — Посланикът и старият ти приятел Мел ми казаха, че така ще изглежда, сякаш се правим на крепост. Но сега ще мога да поема инициативата.
Старшината добави, че благодарение на информацията, която бях му дал, ще може да работи тихо с колегите си от аржентинските служби, за да изготвят нов план за охрана — да ускорят времето за реагиране и да осигурят по-нестандартна и ефективна стратегия за сигурността, — без да се налага да минава през посланика или Мел Потс.
Накрая старшината каза, че по неофициални канали ще се свърже с професионалистите от Бюрото за дипломатическа сигурност и ще поиска МЕС — екип от осем души-стрелци от Агенцията за национална сигурност, познати като Мобилен екип за сигурност, — за да преобучи местните полицаи, да проведе нова оценка на опасността и след това да реализира обновен план за охрана на посолството. Една формална оценка на този екип щеше да извади Потс и посланика от обращение за известно време и да позволи на старшината и неговите хора да направят промени за добро.
Когато старшината попита дали може някак да се отплати за тази услуга, му отвърнах, че ми трябва малко организационна помощ, за да си намеря малка речна лодка, която се намира в териториалните води на страната, в която пребивавах в момента, и да провери двойката индивиди, които може да са напуснали Буенос Айрес. Той ме накара да чакам три минути. След това се обади, съобщи ми едно име и телефонен номер в Монтевидео и ми каза да се идентифицирам като Джон Джоунс от Нюарк, Ню Джърси.
— Много оригинално — казах.
— Виж какво, ще ти свърши работа и това е най-важното — отговори старшина Джариел. — Семпер фи97, Дик. Наглеждай си задника.
— Винаги го правя. Семпер фи, старшина.
Името на човека, което ми даде старшината, беше Рей Лойд. Оказа се, че е представител на митническата служба на САЩ към американското посолство в Монтевидео, или поне така казаха по служебния му телефон. Аз се представих на секретарката като мистър Джон Джоунс от Нюарк, Ню Джърси, и поисках да говоря с Рей Лойд. Тя ме свърза веднага.
Един приятелски настроен женски глас се обади:
— Хееей, Джони, que pasa?
Я виж ти, това не беше мъжки глас.
— Рей? Ти ли си?
— Да, Джони, аз съм, Рамона.
Разбрах. Още един пример за това, че не трябва да си въобгъзяваш. Надявам се, че тя не ме вписа в редовете на братството ОЕГНВС, което означава Още Един Гъз На Втора Степен.