Тя отпи от кафето си, а после остави чашката.
Рамона ме изгледа с пронизващ поглед, като тъмните й очи опитваха да разберат кой съм и защо съм загазил толкова.
— Ще ти кажа нещо, Джони, давай да започнем с истината. Ти ми кажи какво става — toda la verdad; la pura verdad103 — а аз ще опитам да помогна.
Има моменти, когато е най-добре да си откровен. Този беше такъв. Тъй като двамата с Рамона имахме пълно доверие на старшина Джариел, беше време да сложа картите на масата. Което и направих през следващия половин час, навел глава към нея, за да не ни чуят.
А накрая, след като свърших, Рей Лойд погледна надолу към недокоснатия hamburguesa и пържените картофи и подсвирна продължително и тихо. Изгледа ме с изражение, съчетаващо недоверие и уважение, и каза само:
— Conjo — без майтап.
Аз взех своя недокоснат хамбургер, отхапах и сдъвках. Все едно че ядях дървени стърготини. Но преглътнах и прокарах с остатъка от бирата.
— Esta toda la verdad, Señora Ramona.104
— Ще ти кажа какво ще направим — отвърна тя. — Аз ще се върна в офиса и ще направя някои проверки. Ти къде си отседнал?
— В „Сима“.
Тя ме изгледа с недоумение.
— Искаш да кажеш, „спермата“. Така наричаме този бълхарник.
— Там е тихо. Приятно.
— Приятно, да — имаш право.
Отхапа от студения хамбургер, направи гримаса и го върна в чинията.
— Много по-хубави са, когато са горещи. Както и да е, ще ми трябват пет-шест часа, за да изровя информацията, която търсиш.
Откъсна ъгълчето на салфетката и написа един телефонен номер на него.
— Това е номерът на пейджъра ми. Ако нещо стане, свържи се с мен така. Иначе аз ще ти се обадя след шест часа и ще се уговорим за среща.
Пъхнах листчето хартия в джоба си.
— Става.
Рамона ме погледна въпросително.
— Ще се оправиш ли?
— Да, когато започна да действам.
— Разбирам. Ти искаш единствено стреляне и плячкосване, нали така?
Специалната агентка на митническата служба разгада изражението ми.
— Така си и мислех.
Тя протегна ръка през масата и ми предложи дланта си.
— Хей, късмет, Джони.
Стиснах ръката й в моята.
— Благодаря ти, Рей.
— De nada.105
Тя стана и хвърли трио банкноти на масата.
Понечих да възразя, но Рамона не искаше и да чуе.
— Това няма нищо общо с етикета — каза тя с опасна нотка в гласа си. — Днес обядът е за сметка на данъкоплатците. Нека Чичо Сам плати — в края на краищата ние говорихме по работа, нали така, Джони?
Позволете да ви кажа нещо. Ако работите в полицията или пък контратероризма, и искате добра информация, запознайте се с някой в Митническата служба на САЩ. Митниците не се занимават само с това да ви проверяват чантите и да събират такси, като се върнете от задгранична отпуска. Митническата служба следи всичко — от контрабанда на пиратски софтуер до организирана престъпност и банкови измами. Те конфискуват повече наркотици от Агенцията за борба с наркотиците; те знаят повече за руската мафия от ЦРУ; те имат по-добри информатори от ЦРУ; и поддържат по-добри връзки с чуждестранните полицейски органи от Държавния департамент.
И така, Рамона Лойд удържа на думата си. Шест часа след като бяхме оставили недоядените си hamburguesas в confiteria „Ла Пасива“, получих информацията, която търсех. Новините не бяха особено добри или пък насърчаващи. Но пък ме убедиха напълно, че часовникът отмерваше секундите. Нямах представа къде, по дяволите, се намираше този часовник или пък колко време оставаше. Но часовникът тиктакаше. Направо го чувах в главата си, мамицата му.
Казвате, че искате да разберете какво ми е казала Рей. Добре, с удоволствие ще ви кажа по същество.
Първо, курвата на Гуилям беше летяла сама до Париж. Гуилям я изпратил на „Езейза“, а после тръгнал в неизвестна посока. Второ, „Балтай“ била на котва до Пунта дел Есте през последните девет дни. Заредила гориво и внезапно тръгнала преди тридесет и шест часа в неизвестна посока.