Екипажът бил от неевропейци. Капитанът и първият помощник били германци. Трима от другите имали ирански имена. Рей научила този конкретен факт, защото иранците били арестувани в квартала с червените фенери. Това определено се вписваше в модела на Кели да наемат аутсайдери за мръсната работа. Пък и имаше логика в това да използват иранци, защото военноморските сили на Иран използваха ракети „Екзосет“. А германците? Помолих Рамона да потърси имената им в базата-данни на митническата служба.
Имаше още. В осем сутринта лодката „Патриция Десенс“ била закотвена в Колония, стария пристанищен град западно от Монтевидео, за да зареди гориво и вода. На палубата й нямало нищо. Отплавала за Аржентина горе-долу по времето, когато двамата с Рей обядвахме. Е, нямаше да можем да отскочим до Колония и да поговорим с el capitán.
Е, ако си спомняте от проучванията ми в Лондон, „Балтай“ имаше обхват от пет хиляди морски мили и крейсерска скорост от тридесет и три възла — максималната й скорост беше четиридесет и един възла.
И ето какво разбрах чрез прости сметки. Първо, „Балтай“ не би могла да се завърне в Северния Атлантик (или дори в Карибския залив), без да презареди. Най-логичното място за това беше Ресифе, дълбоководно пристанище на североизточния бряг на Бразилия. Оттам яхтата лесно би могла да стигне до Канарските острови. А от Канарските острови могат да отидат навсякъде: Танжер, Лисабон, Генуа, Монако, Саутхамптън.
Второ, нямаше да е възможно да проследим „Балтай“, без да направим нещо като отклоняване на спътник. А както ние с вас знаем, отклоняването на спътник не беше сред възможностите.
В такъв случай как щях да проследя движението на „Балтай“? Щях да го направя по старомодния начин. Като използвам мрежа от наблюдатели по пристанищата. Помните ли наблюдателите по пристанищата?
Не? Е, нека ви дам сбито обяснение. До края на Втората световна война американските ВМС имаха мрежа от платени пристанищни плъхове в почти всяко дълбоководно пристанище по света. Тези информатори предавали информация за корабите, които идват и заминават. Но след войната Воините начело на ВМС били заменени от администратори и мениджъри. И тези апаратчици издали указ, че системата с пристанищните наблюдатели е тромава и непрактична. Нека Военноморското разузнаване се занимава с тези неща, казваха, като забравят, че военноморското разузнаване не умее да разузнава.
И така, пристанищните наблюдатели бяха пуснати да си вървят. И оттогава ВМС никога не е имала свястна информация за нещата, които стават по света.
Това е лошата вест. А ето я сега добрата: Митническата служба на САЩ има своя собствена мрежа пристанищни наблюдатели. Затова, ако „Балтай“ спре в Ресифе, щяхме да узнаем. И ако имахме късмет, щяхме да разберем къде е следващото й пристанище.
Дадох на Рамона номера на мобилния си телефон и я помолих да се обади в мига, когато разбере нещо, което да намеква за местонахождението на „Балтай“ или пък за самоличността на германците от екипажа. След това дойде време да местим базата, от която действахме.
18:00. Полетите на „KLM“ до Амстердам бяха изкупени за следващите три дни. Имаше места само до Рио. Но с помощта на внимателно сгъната стодоларова банкнота успях да осигуря билети за всички ни в бизнескласата до Мадрид с „Плунка“. Двадесет и четири часовият полет с една спирка мина спокойно, макар и да друсаше. И след като ни изхвърлиха в Испания, момчетата седнаха в бара в транзитния салон, за да поглъщат добро испанско вино и да дъвчат задушен октопод с чесън, задушени говежди сърца, напукани зелени маслини и твърдо сирене, докато двамата с Мик отидохме да резервираме билети за Лондон и да се обадим по телефоните.
Мик се обади на чифт бивши приятели от САС в Херефорд, за да изкопчи информация за положението ни. От реакцията им разбрахме, че и двамата сме затънали до вратовете в merde. После опита да се свърже със собствения си кабинет в ПД „Браво“ и откри, че вътрешният му телефон е прекъснат. Набра телефона, който седеше на моето бюро, и ми даде да чуя запис, според който се обаждаме на недействителен номер в Министерството на вътрешните работи и ако обичаме, да наберем централата, за да ни окажат съдействие.
Мик поклати глава.
— Вече официално сме обявени за неличности — каза тъжно.
— Ами да им таковам майката.
— Лесно е да се каже. Трудно е да се направи.
Ден Трети: 01:40. Мик искаше да се върне в Лондон и да оправи ситуацията. Аз не исках да се ангажирам, докато не се свържа с Нод.