Мистър Здрав разум казва: „Последния път, когато тези двамата се опитаха да подготвят операция, не стана нищо.“
Мърфи отговаря: „Не се тревожи, ще се справят.“
Мистър Здрав разум казва: „Но те са офицери от Военновъздушните сили, а кубинците се намират на земята.“
Мистър Мърфи отговаря: „Хайде бе, нали ти казах, че могат да се справят.“
— По време на основното нападение по въздуха водещият самолет „Старлифтър“, пълен с въоръжени до зъби щури рейнджъри, оплеска приближаването си, защото компютризираната му система за определяне на мястото за пускане на товара се повреди. Затова самолет номер 1 зави и си тръгна, а рейнджърите във втория самолет Ц–141 скочиха първи.
Мърфи: „Вторият самолет беше пълен с чиновници и тъпанари — групата за поддръжка на рейнджърите, чиито оръжия вероятно дори не са били заредени.“
— Един генерал от Военновъздушните сили, отговарящ за тази част на нападението, свързана с доставяне на хеликоптери за хората от „Делта“ и „ТЮЛЕН“, очевидно е решил, че не трябва да нарушава ограниченията за шума в един от съседните острови, като излети преди съмване. Не искал да събуди никого. Освен това генералът вероятно е смятал, че по този начин бойците, специалисти по войната със специални методи, могат да нападат целите си посред бял ден и да ги виждат по-добре. Резултатите, които Мърфи обожава, включваха голям брой ранени и доста повредени хеликоптери.
— Тюлените нападнаха и успешно превзеха радиостанцията на острова. След като неутрализираха защитаваната от врага цел, се обадиха, за да обяснят, че мисията им е завършена, и да питат къде са бойците, на които трябва да предадат обекта.
Войски ли? Искате някой да дойде и да вземе превзетата от вас цел? Съжалявам, лейтенант, това го няма в плана. Защо вие и хората ви не приключите и не се върнете на корабите си?
И как да направим това, сър?
Защо не с плуване, лейтенант?
И те точно така и направиха.
Дори и след превземането на острова мистър Мърфи не се отказа. Успя някак си да надхитри командира на оперативната група, вицеадмирал Джо Меткалф, и го накара да се опита да прекара до дома твърде много военни сувенири автомат „Калашников АК–47“. Разкриването на гафа на Меткалф в пресата му коства четвъртата звезда и го принуди да се пенсионира предварително.
След като изредих всичките тези неща за секретаря Лемън, се видя, че главният победител в операция „Убедителна причина“ беше сеньор Мърфи. Макар и студентите по медицина да бяха освободени без наранявания, четирима тюлени загинаха съвсем безпричинно: командването и контролът се провалиха напълно; стрелците от „Делта“ и „ТЮЛЕН“ бяха използвани като щурмови отряди, а не като бойци специалисти по войната със специални методи, чиято цел е „хирургическата“ намеса, претърпени бяха много загуби на хора поради невнимание и глупост, а Военновъздушните сили бяха действали по-скоро като професионален съюз на асансьорните техници, а не като пилоти бойци. Това беше достатъчно, за да ми се повдигне.
В началото на 1984 година бях извикан в канцеларията на Ейс.
— Знаеш ли какво ми причиняваше истинско главоболие във Втори флот? — попита той.
— Посещенията на конгресмени?
— Не се прави на много умен, Дик. Говоря за истинско главоболие.
— Не, сър.
— Добре. Ще ти кажа. Военноморските сили се бяха съсредоточили така силно върху съветската заплаха, че не обръщат внимание и не прахосват силите си, за да се борят с други може би еднакво опасни потенциални противници.
Кимнах. Не съм бил командир на „ТЮЛЕН-група 6“ през последните три години просто така.
— Тероризмът.
— Умно момче — каза адмиралът и започна да барабани по бюрото с кокалчетата на пръстите си. — Дик, ние сме мирновременни военноморски сили и мислим като такива. Това поражда мисълта за отговорност, когато стане дума за борба с тероризма. Германците, италианците, французите, англичаните — те си имат работа с тероризма всеки ден. Британските военноморски сили не се занимават само с изучаване на съветската заплаха, те имат предвид и заплахата от Ирландската републиканска армия. Французите трябва да се тревожат за баските терористи и за „Пряко действие“. Немците — за фракция „Червена армия“ и „Баадер Майнхоф“. Италианците? „Червените бригади“. Междувременно ние весело вървим в крак с тях. След това внезапно нещата се осират: някой задник взривява посолството в Бейрут или пък получаваме разузнавателни сведения за това, че иранците ще нападнат Шести флот със самолети-камикадзе или с лодки с дистанционно управление, и пощуряваме, защото не сме подготвени.