Ние се разположихме в Гротън, Кънектикът, малко по-надолу от базите, и започнахме да разучаваме. Не ни отне много време, за да установим, че базата е широко отворена.
Колко широко? Нямаше истински портал, а само път, по който се влиза. Между двете бази имаше железопътни линии за движение в западна и южна посока. Веригите на оградите, предназначени да не пропускат хора от главния път в базата, бяха разядени от ръжда. А в най-източния район на горната база нямаше дори и ограда — само една тридесетметрова шистова скала, обрасла с храсталаци и магарешки тръни. В подножието й се намираше оръжейният склад, заобиколен от двуметрова ограда с единична верига.
Готвихме се в продължение на три дни. Бузестия отиде в един магазин за железарски стоки на „Ейс“131 и закупи три чанти стока, които превърна в запалителни устройства, бомби и необезвреждаеми мини. Бомбите бяха увити в светлоотразителна хартия, мините и запалителните устройства имаха червени мигащи лампички „експлозиви“.
Наех един малък самолет и Коня ни прекара под моста на шосе 1–95, като намокрихме колелата си в Темза. Летяхме над укритията за подводниците. Никой не ни разкара. Наехме лодка и издигнахме съветското знаме на кърмата й, а след това минахме бавно край подводниците в доковете, като ги снимахме съвсем открито и записвахме секретни подробности от конструкцията им. Сухите докове бяха открити и незащитени — ако искахме да се блъснем в някоя подводница, нищо не можеше да ни попречи.
Впуснахме се в бродене из местните барове. Хартман, който беше служил на подводници, базирани в Ню Лондон, представи списък на най-добрите. Терористите, особено европейският боклук от средна ръка, от който са съставени групи като „Червените бригади“, „Баадер Майнхоф“ или „Директно действие“, обичат да бродят из баровете. Там подслушват клюки от базите, пребъркват джобове и крадат пропуски. Един предприемчив терорист може да иде в бар, в който се навъртат военни, и да излезе с документи за себе си и колата, с комбинации от сейфове, които често пъти биват съхранявани в портфейли (невероятно, нали), а дори и с операционни графици, които хората захвърлят, без да мислят, в куфарчетата си. Открихме баровете, посещавани от хората на Военноморските сили, както и заведенията, където ходеха работниците от корабостроителниците на „Дженерал Дайнамикс“ (там се строяха „Трайдънт“). Работата беше тежка, но не се оплаквахме.
След това Минкстър, който можеше да говори най-добре с арабски акцент, се обади по телефона и отправи първата заплаха. Обади се по обществения телефонен номер на Ню Лондон.
— Военноморска база. Можем ли да ви помогнем с нещо?
— Да — отговори Минкстър. — Тук е Движението за свободна еякулация на Палестина. Освободете всички затворници или ще си изпатите, ционистки неверници такива!
Затвори телефона, преди операторката да може да каже: „Каквоооо?“
Същата вечер базата се намираше в пълна бойна готовност. Охрана от морската пехота патрулираше около оградата в близост до главния вход. Хора от военноморската охрана пазеха страничния портал, през който минаваше един път до болницата на базата. Разположените около оръжейния склад сензорни устройства за долавяне на движения бяха включени. Но сензорите защитаваха сградата само от две страни. В края на краищата кой би постъпил толкова невъзпитано, че да влезе отзад?
Похитителите на Рики, ето кой. Бузестия и аз наблюдавахме как Франк, Лари, Змията и Пустър се спуснаха надолу по скалата и тихо влязоха през широко отворената „задна врата“.
Ръгнах Бузестия.
— Картината от остров Ло Ло се повтаря. Всички наблюдават предната врата, а ние влизаме да плячкосваме отзад.
След като четиримата тюлени извършиха тайния десант, спуснахме при тях хората от снимачния екип, които се разположиха в удобни позиции, за да снемат действието.
Лентата се движеше. Лари и Франк се завряха под верижната ограда и се прокраднаха до другата страна на склада. Пустър и Змията отидоха от другата страна. Някакъв часови, който носеше автомат без куршум в цевта, им се изрепчи. Още преди да може да реагира, Пустър го „застреля“ с пистолет със заглушител и той падна. Един от съдиите го вписа като убит. След това започна веселото. Пустър минира два резервоара за пропан-бутан. След това той и Змията отвориха ключалката на една от страничните врати и поставиха експлозивен заряд с детонатор с часовников механизъм в съседство със зоната за подготовка на ядреното оръжие. Между торпедата скрихме още импровизирани експлозивни заряди.