За да направи поражението оскърбително, Пустър закачи на склада един огромен надпис върху спален чаршаф. Надписът беше: „БУУУМ! С любов и целувки ви поздравява Движението за свободна еякулация на Палестина.“ После всички се изкачихме по скалата, скочихме в колите, които бяхме паркирали на съвсем видно място до пътя, и си заминахме.
След задоволително прекараната вечер се заехме със сериозна терористична дейност. В един от избраните от нас барове подбрахме чифт от по-добре изглеждащите работнички на „Дженерал Дайнамикс“. Докато те танцуваха с Пустър и Франк Насипното злато, аз им откраднах пропуските.
Мамка ви, госпожи.
Бяхме нанесли удар на първата база без проблеми. На втория ден нападахме болницата, комуникационния център и щаба без никаква съпротива. Причината беше ясна още от самото начало. Подводничарите бяха много подредени хора. Те работят по проверочни списъци. След като нещо е проверено, то се зачерква от списъка и никога вече не се проверява. Терористите не работят по проверочни списъци, а удрят целите според случая. Затова чакахме, докато охраната посетеше някое място, а след това нападахме и бяхме сигурни, че никой няма да ни чака.
Същото нещо се оказа вярно и относно укритията за подводниците. Пак през втория ден изпратих Минкстър, Рич Бебето, Коня и Арти Умника нагоре по реката до един пристан за яхти. Там те се преоблекли във водолазни костюми, сложили дрехите си във водонепромокаеми торби и слезли с плуване до укритията. Изкачили се по скелето, преоблекли се, закачили торбите на пристана и отишли на работа. Най-напред намерили часовите, които си седели на спокойствие в кабинките, за да си пият кафето, и ги умирили. След това скрили експлозиви между плоскостите за управление на една от ядрените подводници. Качили се на друга подводница и поставили разрушителни заряди в контролната зала, в отделението на ядрения реактор и в торпедната зала. Когато ги попитали какво търсят там, те се измъкнали с оправданието, че са от поддръжката от „Дженерал Дайнамикс“. Никой не им поискал да се легитимират, но дори и да са го сторили, те имаха картите, откраднати от предишната вечер. Щяха да ги размахат, като внимателно поставят палци върху снимките, и никой нямаше да разбере нищо.
Тюлените свършили работата си, преоблекли се във водолазните си костюми и доплуваха до яхтклуба, където ги чакахме.
След това отново излязохме да се веселим.
Командирът на базата, полковник, не беше особено щастлив, когато му показахме записите. Шефът му, един ескадрен командир с две звезди, когото ще нарека адмирал Перко, беше още по-малко очарован.
— Полковник — каза той, — това учение не беше честно и не трябва да се брои. Хората ви не играха според правилата.
— Какви правила, сър?
— Ами вие сте се спуснали по скалата, за да нападнете оръжейния ми склад. Не сте ми казали, че ще правите такова нещо. Плували сте по реката и сте дошли в доковете, когато сте нападнали подводниците. Ако знаехме, че ще дойдете оттам, щяхме да ви очакваме. Не можем да поставим хора, които да наблюдават всичко.
— Убеден съм, че Абу Нидал от Народния фронт за освобождение на Палестина ще вземе под внимание съображенията ви, ако решат да нападнат базата, сър.
— Не ми се правете на умник, полковник.
— Moi? Дики?
— Не, сър. Дори не бих помислил такова нещо, сър.
Командирът на базата ме изгледа намръщено.
— Вашите така наречени терористи се обадиха и казаха, че ще ударят магазина. Ние имахме готовност, но те не го направиха.
— Не, полковник. Вместо това ние ударихме комуникационния център.
— Това не е честно.
— Вижте какво, господа. Нека обясня по-подробно. Терористите не работят по никакви правилници. Тук имате една приятна, спретната база, която вероятно работи много ефективно. Но по отношение на сигурността вие сте изключително уязвими. Не показвате никаква инициатива. Видеокасетите, които командващият военноморските операции ще получи, а съм сигурен, че си умира от желание да ги види, защото и той е подводничар, показват как взривих четири от ядрените ви подводници и как можех да взривя всичките, ако исках.
Адмирал Перко се наежи:
— Това е друг въпрос, полковник. Хората ви нямаха право да се качват на подводниците. Нямат пропуски.
— В такъв случай защо не ни спряхте?
— Този въпрос не е честен.
— Адмирале, тук честността няма никакво значение. Споразумяхме се, че ще играем с подводниците. Най-добрата защита срещу вражеските подводници е да ги държим в пристанището. Следователно лошите трябва само да огънат един вал или да развалят една управляваща плоскост или пък някое витло — и флотилията ви от подводници за мултимилиони долари закъсва.