Подхвърлих откраднатите пропуски на бюрото на Перко с думите:
— Може би ще искате да върнете тези карти.
— Господи — въздъхна той, — това е…
— Адмирале — прекъснах го аз. — Морските пехотинци, които се грижат за вашия главен портал, не използват същите радиочестоти, както наетите от вас полицаи, които патрулират около базата. Полицаите могат да разговарят със службата ви за сигурност, но не и с командването за разследвания и сигурност на Военноморските сили. Никой не носи заредено оръжие. Никой не спира нарушителите. Верижните ви огради са високи само два метра. Всеки може да отиде с плуване в укритията за подводниците. Сигурността тук намирисва.
Перко се засегна:
— Не бъдете недисциплиниран, полковник! Започваше да ми писва от него, но запазих благоприличен тон:
— Не съм недисциплиниран, адмирале. Заместник-командващият по военноморските операции е загрижен за сигурността ви. Вярвам, че има основания за загриженост, защото сигурността тук наистина смърди, и точно това ще напиша в доклада си.
Когато напуснах, добрият адмирал вече пишеше оплакване до Ейс. Първото от многото писма, които той щеше да получава.
Бяхме свършили добра работа през седмицата. Бяхме показали слабостите на базата за подводници и дадохме повод на хората от охраната да помислят. Дори успяхме да ядосаме адмирала — нещо, което приемах като комплимент. Бих желал да го тероризирам и през уикенда, но една местно спонсорирана регата с яхти по Темза ни накара да променим плановете си. Ейс беше твърд по отношение на някои процедури: можехме да си правим бъзици с Военноморските сили, но не и с невинни цивилни граждани. И все пак уикендът беше твърде красив, за да се прибираме у дома. Затова, вместо да се върнем във Вашингтон, ние отидохме на север в Масачузетс на двудневно ядене на миди.
Един от цивилните членове на снимачния ни екип беше бивш тюлен от първите хора в „ТЮЛЕН-група 6“ — висок лейтенант, известен като Сенатора. Кариерата му във Военноморските сили беше прекратена от нещастен случай по време на обучение, при който беше загубил едното си око. Сега той работеше за една консултантска фирма по въпросите на сигурността, която осъществяваше филмирането на нападенията на „Червената клетка“.
Родителите на Сенатора имаха голяма къща точно на плажа в Южен Масачузетс, на около четиридесет мили от Бостън, и точно там отидохме всички. Накупихме бира в количества, достатъчни за потопяване на една лодка, и прекарахме уикенда в ядене на пуканки, раци и пушена риба, като готвехме всичко на плажа. Партито продължи 48 часа без прекъсване.
Парти ли? Обърнахме го на карнавал, какъвто се провежда през Сирна неделя. Празненството ставаше все по-шумно и буйно и съседите започнаха да идват един по един. Жените оглеждаха мускулестите тюлени. Тюлените оглеждаха добре сложените жени. Пустър се влюби. Борихме се един с друг и хвърляхме всеки, който ни попаднеше — най-често млади и хубави момичета — във водата. Играхме волейбол в стил „ТЮЛЕН“, който е доста груб спорт. Очертахме спретнати пътеки от празни бирени кутии в стила на Евърет Е. Барет, за да проявим таланта си като специалисти по парков дизайн.
Приготвихме храна като за тюлени — издълбахме огромна дупка, натъпкана с морски водорасли, и в нея опушихме раците, мидите, пуканките и картофите. По-късно, след като изпиехме достатъчно бира, еднометровата дупка щеше да бъде готова за ходене по жарава.
Някои от нас предпочитаха да си приготвят собствени уникални храни. Родителите на Сенатора наблюдаваха удивени и ужасени как Лари Насипното злато laissez les bons temps roulez132. Направи класическо освинване с бира „Куърс“ в стил „Лари Насипното злато“ и отиде да скита сам по плажа. След известно време — никой не може с точност да каже колко — се върна, носейки една мъртва чайка. Стоеше мълчалив и като гледаше мрачно в запаления от нас огън, отхапа главата на чайката.
— Какво прави той? — поиска да узнае татко Сенатор, като гледаше как Лари дъвче.
— Прави си зъбен камък от чайка — търпеливо обясни Херцога.
Останалата част от групата трябваше да бъде задържана с физически усилия, за да не хукне да търси мъртви същества, които Лари да яде. Беше дълга, дълга нощ.
В неделя сутринта, след като всички дойдоха в съзнание, наехме една лодка за лов на раци, заредихме я с пет-шест каси бира и прекарахме утрото в обиколки около брега. След третата каса Змията реши, че ще се вози в плоската лодка, която теглехме след себе си. Добра се до нея, като се придържаше за теглещото въже и се настани с две опаковки от по шест кутии бира.