Останалите бяхме доволни просто да лежим на слънцето и да гледаме огромните къщи, накацали над далечния бряг. Изведнъж Трейлър Корт роди една умна идея:
— Упражнение по хвърляне на вещи и изваждането им — извика той. — Всички тюлени във водата!
Заповедта си е заповед. Трябва да даваме пример. Без да чакам, се хвърлих през десния борд и цопнах в Атлантика напред с главата, като заплувах встрани от лодката. Ох! Водата беше ужасно студена — толкова, че топките ми почти се свиха с пукане. Изтласках се към повърхността и се задържах отгоре й в мига, в който голямата, мускулеста ръка на Змията, се бе насочила към мен като бухалка. Той ме грабна за гърлото и ме метна с лекота в плоскодънката.
— Благодаря — изхриптях.
— За тебе винаги, полковник. — Змията посочи към Лари Насипното злато, който се метна надолу с главата. — По-добре тръгвай, полковник, защото Лари ще трябва да бъде изваждан.
Потънал до кръста във водата и местейки последователно ръцете си по петнадесетметровото въже, се добрах до лодката. Малко преди да се изкача на кърмата, бях оставил маратонките и един от чорапите си в разпенената диря на витлото. Изтощен се строполих на ръце и колена върху палубата.
— Как беше, полковник? — попита Пустър.
— О, супер беше, Пустър, страхотно! Защо и ти не опиташ?
Лежах по гръб на предната палуба, мокър, измръзнал и солен. Портфейлът ми беше подгизнал. Маратонките — потънали в океана. Отпечатъците от пръстите на Змията, който ме изтегли от водата с едната си ръка, се виждаха на врата ми като пет ухапвания от жена. Адамовата ми ябълка туптеше болезнено. Но слънцето беше ярко, небето — синьо, а над мен стоеше някой и наливаше бира в отворената ми уста.
Помислих си, че Господ ме е пратил на тази земя, за да мога да бъда точно тук и да правя точно това с тези мъже — моите мъже. Всичко беше абсолютно, напълно, неотменимо, изцяло и докрай идеално.
Глава 22
В цивилния живот настъпването на деня на труда означава, че това е краят на лятната ваканция; времето, когато, въпреки че сезоните още не са се сменили, онова чувство на промяна витае — онова вътрешно усещане, че нещо ще се случи. Така беше и с „Червената клетка“ през този ден — Деня на труда, 1985 година. Бяхме изкарали хубава пролет и чудесно лято — като разтърсвахме военните части и притеснявахме командващите офицери по цялата страна.
Най-хубавото от всичко беше, че се чувствах така близък с хората от „Клетката“, както с първата си група във Виетнам — група „Браво“ от Осми взвод. Разликата беше, че вместо Уотсън Кръпката, Орела Галахър, Рон Роджър, Джим Финли и Джо Камп — те бяха най-откачените стрелци и плячкаджии, които съм срещал някога — този път имах четиринадесет човека, които можеха да стрелят така, както го правят най-добрите в занаята; да карат самолети и хеликоптери, да извършват височинни скокове от седем мили с ранно отваряне на парашута, а екипировката им бе такава, за каквато не сме и мечтали във Виетнам, и се будалкаха с адмирали по начин, до този момент непознат в историята на Военноморските сили.
Но промяната съвсем определено се чувстваше. Ейс Лайънс тъкмо беше получил известие, че ще го повишават. Щеше да се сдобие с четвъртата си звезда и да замине за Хавай, където да стане главнокомандващ Тихоокеанския флот. Изводите от подобно преместване бяха многозначителни. Един бърз преглед на командирите или заместник-командирите на Военноморските сили показа, че много от тях са служили в Седми флот, били са начело на командването на тихоокеанските войски или са назначавани за главнокомандващи Тихоокеанския флот. Следователно имаше вероятност придвижването на Ейс да доведе накрая до избирането му за главнокомандващ Военноморските сили.
Но всъщност, като погледна назад, виждам, че повишението беше един удачен, дори коварен начин Ейс да бъде разкаран и изваден от командната верига. Голяма част от хората в чиновническия апарат на Военноморските сили, съставен предимно от бюрократи, възприемаха Ейс като размирник, скандалджия и привърженик на силовите методи. Признаваха заслугите му за доброто представяне на Военноморските сили по време на разговорите с руснаците за морските инциденти през 1984 година в Москва, но у дома той отстояваше едно твърдоглаво и на пръв поглед трудно за възприемане мнение, което останалите адмирали с четири звезди не можеха да смелят лесно.
Най-обезпокояващата черта на Ейс според тях беше манталитетът му на воин. Той беше смел и нетрадиционен. Можеше да псува като каруцар, уважаваше подчинените си, настояваше системата да бъде драстично променена и не се боеше да нарича нещата с истинските им имена. Всичко това го превръщаше в твърде голяма заплаха за другите. Затова Ейс беше повишен и преместен от щабната си работа в отдела за планове и политика, където не командваше много хора. Сега думите и действията му имаха значително отражение върху Военноморските сили на САЩ през всичките двадесет и четири часа на денонощието. Преместиха го в Хонолулу, за да командва персонал, не по-голям от 250 000 души, и да работи с годишен бюджет, надхвърлящ пет и половина милиона долара, но пък се намираше на безопасно разстояние от тежнението на политическите тенденции.