По-важното за мен и моята малка „Червена клетка“ беше това, че сега Ейс щеше да се намира на разстояние шест хиляди мили от мястото, от което можеше да защитава задника на Дики Диверсанта.
Разбира се, мрачният подтекст в преместването на Ейс не ме осени веднага. Дори не и като най-смело предположение. Разбира се, ако сетивата ми бяха така остри през 1985 година, както през 1967, щях да усетя, че ми готвят засада; косата на врата ми щеше да настръхне право нагоре и щях да тръгна на лов из коридорите на Пентагона с моя М–16, зареден и с освободен предпазител. Но това не се случи. Имах прекалено приятни развлечения. Аз и момчетата щяхме да прекараме уикенда около Деня на труда през 1985 година заедно с Роналд Рейгън. Е, всъщност не точно с президента, но бяхме в неговия самолет, който кацаше във военноморската въздушна станция в Пойнт Мугу, на около 125 мили южно от президентското ранчо в Санта Барбара, винаги, когато семейство Рейгън отиваше на почивка там. При наличието на всички мерки за сигурност на това място то създаваше идеалната възможност за нашите уникални развлечения и игри.
Командирът на базата в Пойнт Мугу беше летец от Военноморските сили на име Горди Накагава. Горди е бил военнопленник два пъти през живота си: първо интерниран по време на Втората световна война, а след това като пилот от авиацията на Военноморските сили, заловен от виетконгците. Харесвах го и дори го обожавах. За разлика от повечето командири на бази той държеше много на сигурността. Дори беше сформирал група за боравене със специални оръжия и тактика. Освен мъже в нея имаше и жени. Горди с любов я наричаше Групата на рамбовците и рамбовките.
Горди Накагава беше стрелец и играч от световна класа и много му хареса идеята хората му да потанцуват рок с „Червената клетка“, когато президентският самолет се приземи. Тайните служби имаха друго мнение по въпроса: „Ние не си играем. Точка“ — казаха те.
Свих рамене. Както и да е. Това, че те не могат да играят с нас, не означава, че ние не можем да си поиграем с тях.
За Калифорния замина цялата „Клетка“ с изключение на Хартман, когото оставихме да стои в канцеларията (още не ми е простил това). Но за негов късмет „Стрелеца“ работеше през Деня на труда.
Горди и аз се бяхме спрели на този уикенд, защото, въпреки че президентският самолет се намираше на асфалта, базата щеше да представлява една заспала дупка. Думата „функциониране“ не влиза в речника на Военноморските сили през уикендите, особено през дългите уикенди. Терминът „бойна готовност“ никога не е предизвиквал спомени за неделите, когато всеки от Военноморските сили спи до късно. Това е историческа традиция — помните ли Пърл Харбър?133
„Клетката“ пристигна десет дни преди да започнат празненствата, като ние се точехме един по един с пътнически полети до Лос Анжелос и Санта Барбара. Момчетата наеха шест превозни средства — от кадилаци до пикапи. Отидохме до Пойнт Мугу и се настанихме в мотела, използван от секретната служба на президентския самолет и поделенията за сигурност на Военновъздушните сили. Така щяхме да имаме възможност да наблюдаваме противника. В това време снимачните екипи и тежкото оборудване пристигнаха с реактивен самолет на Военноморските сили, който ги докара до военната база в Аламеда.
С настаняването си „Червената клетка“ започна изследване на базата. Аз оставах в сянка, играейки ролята на Абу Нидал, и позволявах на „Клетката“ да работи със свое темпо. Хората знаеха, че целта ни е да проверим всеки елемент на системата за сигурност в базата. А как точно где го направят, това си беше тяхна работа. Аз предлагах някои специфични неща, от време на време изготвях някоя особено злостна операция, която исках да видя проведена по определен начин, но в повечето случаи момчетата се оправяха сами.
Главната ми роля беше да наблюдавам и да представя предложения след учението. Затова прекарах известно време с Горди, за да видя какво можеха хората му, или пък излизах да патрулирам с Боб Лейзър, командира по въпросите на сигурността в Пойнт Мугу, за да му показвам нещата, за които би трябвало да внимава. Но през по-голямата част от времето се движех между групите и наблюдавах как се подготвят. Не дърпах нашийниците им, когато намираха нови лукави начини да осъществяват перверзните си форми на развлечение.
133
Пристанище на южния бряг на остров Оаху, Хавай, на който е разположена военноморска база на САЩ, атакувана от японците през 1941 година. Това е довело до влизането на САЩ във Втората световна война. — Б.пр.