Отишъл право в ергенските жилища, напъхал се в една свободна стая и разопаковал оръжията, очилата за нощно виждане, радиооборудването и експлозивните устройства, които го накарахме да внесе в базата. След това с помощта на телефона в стаята си използва кодиращия апарат в джоба на куртката си, за да ни информира, че брегът е чист. Чудесно! Изпратих Хо-хо-хо, Коня и Рич Бебето, облечени в модните черни терористични дрехи, до оградата. Никой не ги видял и не ги спрял. Отишли в стаята на Трейлър, преоблекли се в работни дрехи, взели експлозивите и излезли да откраднат един камион за превоз на оръжия, който предишния ден бяхме забелязали в автомобилния парк.
Тримата откарали камиона в оръжейния склад, разбили вратата, запалили с бутане един вилков мотокар и натоварили камиона с яркосини двеста и тридесет килограмови учебни бомби, които намерили там. Монтирали на бомбите детонатори с дистанционно управление и мини, покрили обемистия товар с камуфлажна мрежа и го закарали обратно пред паркинга на ергенския щаб, където Трейлър можел да го наглежда. След това с вид на невинни агънца тримата излезли с безгрижна походка през портала, махайки с ръка на полицаите.
През това време Франк и Змията бяха облекли водолазни костюми, за да оттренират своята версия на десант през тиха вечер. Пустър ги закарал до едно място на тихоокеанското шосе, малко над резервата, простиращ се над северния край на базата. Придружени от един предишен член на „ТЮЛЕН“–6, кинооператора Нийл, изплували на около една миля по течението на малката река, докато стигнали в блатистия резерват. Опитали да проникнат направо през него, но планът им бил осуетен — имало тиня, дълбока около метър. Затова се върнали обратно и поели по другия маршрут, като си проправяли път по границата на резервата и се придвижвали на югоизток с последователно, болезнено лазене по корем.
След като бавно лазили около осемстотин метра и преминали през един канал, който органите на сигурността забравили да преградят с пръти или мрежи, терористите се натъкнали на четиричленен патрул от рамбовци и рамбовки в периферията на базата.
Тюлените лежали и се спотайвали в тридесетсантиметровата блатна трева, докато ботушите на патрулните минали на няколко сантиметра от носовете им.
Един от рамбовците клекнал на края на канавката и запалил цигара. Другият се присъединил. През това време Франк, Змията и Нийл се опитвали да не обръщат внимание на мравките, които лазели по лицата и влизали във водолазните им костюми. След цяла вечност рамбовците и рамбовките започнали отново обиколката си, но единият от нищо неподозиращите полицаи оставил отпечатъка на ботуша си върху боядисаната с черна камуфлажна боя ръка на Франк.
Когато отново останали сами, продължили с изпълнението на мисията си. Змията, Франк и Нийл с бавно пълзене се придвижвали, използвайки канавката по протежение на пистата за рулиране. Змията и Франк влезли в някакъв хангар, където намерили работни дрехи и се преоблекли, след това излезли на стартовата площадка и поставили експлозиви във въздухозаборниците на шест изтребителя Ф–18. Нийл записвал всичко на видеолента с помощта на обективи за работа при слабо осветление. След като приключили със задачата си, тръгнали с маршова стъпка право към задния портал, отключили го, излезли и отново заключили. Пустър ги чакаше. В края на краищата време беше за лека нощ.
Минкстър и Бузестия не успяха да се приберат за „лека нощ“. Те бяха първите ми хора, станали пушечно месо. Нуждаех се от някой, който да отклонява вниманието, за да бъда сигурен, че Франк и Змията ще се доберат до стартовата площадка. Затова изпратих Минкстър и Бузестия в хранилището за течното гориво в другия край на базата, където вдигнаха достатъчно шум, за да предизвикат някаква реакция.
Това беше важно. Исках да разбера кой ще отговори на тревогата. Дали ще реагират полицаите или ченгетата от отдела за отбраната, или пък рамбовците и рамбовките? А и когато полицаите заловят „лоши“, как постъпват с тях?
Следяхме придвижването на охраната по скенерите на полицейската честота. Трейлър, който се намираше на покрива на ергенските жилища с бинокъл за нощно виждане, правеше коментар за движението на хората и за това, къде отиват. Беше като лекция по шляене.