Полицаите от отдела за отбрана намериха Бузестия и Минкстър в момента, в който двамата „поставяха“ експлозиви. Издадоха се, като минаха нарочно през зона, богато оборудвана със сензори. Полицаите заобиколиха хората ми и ги арестуваха. Пребъркаха ги набързо, сложиха им белезници, набутаха ги на задната седалка на една кола и ги закараха в участъка на отдела за отбрана, който се намираше до района на база Пойнт Мугу.
Само че не бяха пребъркали хората ми достатъчно внимателно. Бузестия имаше в джоба си ключ за белезници и пистолет в кобур, намиращ се в чатала му. Обискирала го една жена, която по обясними причини нямала желанието дори и служебно да опипа слабините му, особено след като Бузестия я помолил да го направи: „Хей, скъпа, какво ще кажеш за едно погалване? Хайде, просто си сложи ръката долу, където е топло и твърдо!“
„Голяма грешка №1“ — Бузестия беше въоръжен и опасен. Използвал и ключа, и пистолета много добре. Най-напред освободил Минкстър. След това окупирали участъка и взели всички полицаи за заложници. Сега полицаите трябваше да викат на помощ групата за работа със специално оръжие и тактика.
През това време Херцога и Змията „взривиха“ главната радиоантена на база Пойнт Мугу. Цялата комуникация между щаба на рамбовците и рамбовките и останалата част от хората, подготвени за действия в екстремални ситуации, беше преустановена, защото съдиите прецениха, че бомбардирането от „Червената клетка“ беше предизвикало достатъчно поражения, за да унищожи командните и контролни функции на полицията. „Експлозията“ изкара навън и противопожарната охрана, която вече беше достатъчно притеснена от редица фалшиви тревоги, предизвикани от предвидливия Пустър.
Това беше премиерата ни.
Призори се разкри и друг проблем на сигурността. Ние, терористите, бяхме бодри — бяхме си починали. Силите за сигурност обаче бяха започнали да се изморяват — за тях не бяха предвидени почивки по време на смяната им. Горди беше изградил отбор, но нямаше резервни играчи. Всички бяха вдигнати по тревога веднага и все още бяха на работа.
Това беше „Голяма грешка №2“. Умореният полицай е небрежен полицай. Вече беше съмнало, когато Хо-хо-хо, Рич и Коня плениха шестима души, включително жени и деца, тръгнали рано на закуска в кафетерията, разположена извън базата, малко по-надолу от портала. Завързаха очите на пленниците си и ги предадоха на Златните близнаци, за да ги използваме като човешка валута. Сега полицаите се намираха в добре познатата задънена улица — обща практика беше да не се търгува със заложници полицаи, но жените и децата бяха съвсем друго нещо. Терористите се споразумяха с изтощените представители на полицията и малко след 9,00 часа Минкстър и Бузестия бяха освободени от полицейския участък.
Знаехме, че полицаите планират пътна блокада половин миля по-надолу от участъка, защото бяхме подслушвали разговорите и телефоните им. По тази причина решихме да ги изненадаме. Златните близнаци размениха заложниците срещу нашите хора. След това Франк наду газта в неочакваната от никой посока — право през главния портал и оттам в базата.
Слушахме разочарованите крясъци по полицейското радио, а после, след първоначалното объркване, дочухме и възторжени възгласи. Сега всички вярваха, че „Червената клетка“ съвсем се е оплескала, защото колата се носеше право срещу стартовата площадка, а от нея нямаше изход.
Франк с колата, преследван от три джипа, пълни с рамбовци и рамбовки, начело на веселата гонка фучеше из базата. Прелетяваше през тесните алеи, движеше се слаломно в обратна посока по еднопосочните улички и обръщаше назад, за да види дали преследвачите му ще ги хване шубето, като кара срещу тях. Излетя на стартовата площадка и настъпи газта докрай по главната писта. Обвит в прах, крещеше: „Давай, Силвър!“136, и когато стигна до задния портал, трябва да бе вдигнал двеста километра.
— Хей — попитал Бузестия, — а как ще се измъкнем оттук?
— Няма проблеми — отговорил Франк. — Voilla137.
Бузестия погледнал през предното стъкло. Кой е този до задния портал? Миста Пуста Петела с десетскоростния си велосипед, стоманената верига и катинар „Медеко“.
Пустър се поклонил. Франк преминал през портала. Пустър заключил вратата. Всички си заминали. Имахме прекрасен видеозапис на рамбовците и рамбовките, които се опитваха да разбият катинара и веригата, което, разбира се, беше невъзможно. Групата за работа със специално оръжие и тактика нямаше резачки за болтове и хората не желаеха да минат през вратата и да съсипят джиповете си, пък да не говорим за държавното имущество. Отново беше време за почивка.