В събота си поиграхме на гоненица с местната полиция. Коня, Док Тремблей и Хо-хо-хо минаха с шум през коридорите на жилищния комплекс, разположен на около една миля от главния портал, където живееха редниците от базата. Видът на тримата типове със злобен външен вид, черни тениски, дънки, шапки с процепи за очите и автомати в ръце предизвикал истински писъци от мамчетата и татковците. Няколко дузини от тях се обадили на телефон 911, за да докладват за случилото се. Използвахме оплакванията, за да блокираме местната полиция, екип агенти на ФБР, които бяха решили да дойдат да играят, полицията от отдела за отбраната и два джипа, пълни с рамбовците и рамбовките на Боб Лейзър. В предната част на жилищния комплекс се беше заформило нещо, приличащо на събор на полицейските сили — дузина коли със светещи лампи и четирима шефове на организации за прилагане на закона, каращи се шумно кой, по дяволите, командва тук.
Ние, разбира се, не давахме пет пари за това, кой според тях командва. Знаехме кой командва — ние. Затова, докато полицаите спореха, поставихме димни гранати-експлозиви в сградата на главния щаб, в електроцентралата, в прехвалената оръжейна стая на Горди Накагава и в склада за горивните материали.
Майната ви, полицаи!
Последвалите експлозии доведоха противопожарната команда. Също така предизвикаха и задръстване с дължина шест мили по тихоокеанското шосе, което минаваше покрай базата. Защо ли недоволните хора, тръгнали на излет, както и шофьорите, работещи в неделя, ругаеха градската полиция? Защото онези от сигурността бяха спрели движението, за да може всяка кола в околността да бъде проверена за терористи. През това време лазаретът на база Пойнт Мугу се претоварваше. Болниците в базите се предвиждат за дребни неразположения — болки в ушите, кръвотечения от носа и навехнати глезени. Сега се разправяха с дузини жертви на „шокова травма“, „критично“ ранени и „умиращи“ пациенти, а лекарите роптаеха: „А бе аз не съм назначен, за да се занимавам с такива неща!“
Горди Накагава наблюдаваше от кабинета си хаоса с кисела усмивка.
— Проблемът — казах му аз — е в коминоподобната организация.
— Моля?
— Представи си базата като група успоредни комини, заобиколени от оградата. Коминът, занимаващ се с безопасността, докладва на Агенцията за национална сигурност. Медицинският комин докладва на друга организация — Военноморската болница в Бетесда. Коминът от щаба докладва в Бюрото за военноморския персонал. Самолетното ти поделение докладва на Военноморските въздушни сили. Може всичките те да се намират в района на твоята база, но имат отделно командване. Като терорист аз използвам тази система срещу теб. Настройвам всеки сектор на твоята база срещу останалите и резултатите — посочих с ръка към царуващата навън дезорганизация — са прекрасни за наблюдение.
Горди помисли върху думите ми и каза:
— Хитър си, дяволе!
В понеделник сутринта бяхме докарали Военноморската въздушна база Пойнт Мугу до пълна бъркотия и в нея цареше тотален хаос. Бяхме взривили повечето от целите си без никаква съпротива. Местните полицаи бяха така изморени, че се опитваха да минават през врати, без да ги отварят. Противопожарната група отскачаше като топка насам-натам. Лекарите бяха на път да обявят седяща стачка. ФБР си вдигнаха чуковете и се прибраха у дома, защото никой не играел честно. Единствено крайбрежната охрана си плаваше покрай брега без никакви притеснения.
Горди беше възхитен от учението, защото можеше да види къде са уязвимите му места. Боб Лейзър беше доволен, защото накара рамбовците и рамбовките да се разтичат и разтърсят топките и циците си. Грешките им щяха да бъдат коригирани и следващия път да бъдат много подобри. Аз бях изпаднал в еуфория, защото момчетата бяха работили и играли здравата и се бяха развличали. Двама от тях дори намерили време да чукнат по нещо, с което аз не можех да се похваля.
Почти беше време да се прибираме. Но оставаше една примамлива цел, на която не можехме да устоим — президентският самолет, който по разписание трябваше да излети следобеда. Беше твърде изкушаваща цел, за да я подминем. Облечени в дрехи на механици, Франк и Бузестия се качиха в камиона за оръжията, останал на паркинга пред ергенските жилища, и го закараха в далечния край на летището, където обслужваха и зареждаха с гориво президентския „Боинг 707“. Излязоха от камиона и задействаха експлозивите, поставени на учебните бомби. Като допълнително застраховане Бузестия постави още един заряд — минира седалката на шофьора.