След като приключиха с работата си, Франк и Бузестия спокойно се върнаха в ергенските жилища и се преоблякоха в стаята на Трейлър. Тримата натовариха багажа в колата и се приготвиха да си тръгнат. След това се качиха на покрива на сградата, за да наблюдават резултатите от делото си.
Като жест на приятелство към групата за работа със специално оръжие и тактика, преди да се разделим, поставихме експлозиви в аварийния им камион. Когато Минкстър отново се обади по телефона и отправи заплахата си срещу президентския самолет, буквално всички рамбовци и рамбовки на Боб се втурнаха към камиона, който „експлодира“ в облак дим. Съдиите отсъдиха десет убити и десет ранени. Майната ви, рамбовци и рамбовки!
Когато най-после останалите живи рамбовци и рамбовки откриха камиона за оръжието (необходим им беше повече от час, за да стигнат до площадката в съседство с президентския самолет), те се доближиха към него много предпазливо. На снимките се виждат напрегнатите им лица. Имаха намерение да извършат всичко като по учебник.
Оградиха района. Извикаха групата за борба с диверсии. Тя пристигна и прекараха петнадесет минути в консултации. След това много внимателно експлозивните заряди в каросерията бяха свалени жичка след жичка. След като бомбите бяха обезопасени, един рамбо се качи в кабината, за да откара камиона.
„Бааам!“ Нашата димна граната-мина експлодира и взриви целия товар от двеста и петдесет килограмови бомби. Това беше осъществената мечта на всеки водолаз диверсант, една жива картина от „Наръчник на бомбаджията“. Трейлър ми телефонира, за да ми каже, че гледката от покрива е грандиозна.
— Шкипере, липсва само надписът „Край на филма. Продукция на Дик Марчинко по сценарий на «Червената клетка»“.
Разсмях се с глас:
— Чакай да видят продължението!
Когато се върнахме от Пойнт Мугу, времето се промени от топло и приятно в мразовито и потискащо. На едно прощално парти на Ейс Лайънс се срещнах с приемника му и моят нов шеф в ОП–06 — висок и оплешивяващ вицеадмирал на име Доналд Джоунс. Слабо познавах Джоунс. В качеството си на щабен служител, работещ извън системата на Обединеното командване, той ми беше помогнал да прехвърля един едноок офицер от Коронадо в „ТЮЛЕН-група 6“. Джоунс беше съставна част от мафията в Коронадо, а в нея влизаха офицери, които ме харесваха, като Боб Стантън — полковника, който ме научи да пиша паметни записки при началото ми на службата в Атлантическата команда за обучение на сухопътни и морски войски. В Коронадо имаше и хора, които не ме харесваха — например Катал Флин Ирландеца с отвратителния нрав, бригаден генерал на тюлените от Западното крайбрежие по времето, когато формирах „Шестицата“. Джоунс беше приятел и с приемника на Флин, Ч-Ч-Ч-Чък Лемойн, който ме харесваше още по-малко от Ирландеца.
Достатъчно неприятен беше фактът, че Ирландеца щеше да бъде назначен да ръководи Агенцията за национална сигурност. Според Ейс той беше твърде скован и дребнав, за да му се повери такава отговорност. Сега ОП–06 бе прехвърлена на един приятен, но в никакъв случай агресивен адмирал — летец, специалист по борбата с подводници. Неговата почтителност беше точно обратно на това, което се изискваше в работата му. Raison d’être138 на Ейс беше да заплашва. Джоунс бе по-малко склонен към дрязги.
Купонът на Ейс се проведе в офицерския клуб на Форт Майърс. Бяхме събрали няколко подаръка, които бяха представени с много шум — на раздяла „Червената клетка“ беше приготвила минирана бутилка водка за Ейс. След представянето дойде времето за ритуалното потупване по гърба и горещите hors d’oeuvres139.
Отново ме представиха на вицеадмирал Джоунс. Той протегна ръка за поздрав — при допира дланта му беше влажна и мека като умряла риба.
— Изненадан съм, че все още не сте в затвора!
Ако бях проницателен, щях да разбера, че работата за този човек не е едно от големите удоволствия в живота.
Но измъдрих някакъв отговор и се върнах при своя „Бомбай“.
Удар номер едно.
След около месец бях забравил напълно поздрава на вицеадмирал Джоунс.
— Иска ли му се на някой една ваканция из Европа?
Херцога вдигна ръка. Последваха го и Рич Бебето и Хартман.
— Твърде лошо, миризливци. Вече съм съставил списъка — Златните близнаци и Хо-хо-хо. Пътуването ще бъде кратко и затова ще носим малко багаж.
Летяхме с военен самолет. Отидохме до Лондон, където се прехвърлихме на малък реактивен самолет с два двигателя, който каца на два пъти — в Сигонела и Неапол. По време на този полет си спечелих нов приятел — един адмирал с две звезди, който си мислеше, че целият самолет е негов. Когато видя Лари, Франк, Хо-хо-хо и мен, облечени в дънки, с дълги коси и монголски мустаци, а и след като не го поздравихме, той пощуря.