Лицето на адмирала посърна още.
— Тръбопроводите за водата също се намират там. Лесно може да се бърника из тях. Може би малко количество бактерии във водата…
— Мамицата му! — възкликна адмиралът. — Агенцията за национална сигурност не ми каза и за това.
— Франк — казах, — покажи на адмирала колко е лесно да му се отиде на гости.
Франк се прехвърли през стената без трудности, претича през полянката, изкатери се по една лозница и се вмъкна през прозореца на спалнята за по-малко от тридесет секунди. Махна ни с ръка.
— Но от Агенцията за националната сигурност поставиха натрошени стъкла по стената, така че никой да не може да прескочи.
— Предполагам, че са пропуснали някое и друго място.
— Е да, но кучетата биха спрели всеки, който се опита да се прехвърли през стената.
— Лари…
Лари измъкна от преметнатата през рамото му чанта 9-милиметров пистолет със заглушител.
— Куршумите са кумулативни и се движат със скорост, близка до скоростта на звука — обясни спокойно той. — От такива кучетата умират.
Челото на адмирал Мот се сбръчка.
— Какво предлагате, полковник?
— Ще съставя дълъг списък с предложения, сър, след като направим пълно проучване — пет дни, считано от днес. Но засега защо не поставите всички в пълна бойна готовност и не накарате хората от Агенцията за национална сигурност да затворят достъпа до къщата ви? През това време ние ще се опитваме да ви взимаме за заложник. По този начин ще изпитаме някои от другите мерки за сигурност, които Агенцията е взела.
Адмиралът разтърси ръката ми.
— Звучи чудесно, полковник. С интерес ще чакам доклада ви. Надявам се, че ще се видим с вас и хората ви, преди да си тръгнете.
— Мисля, че можете да бъдете сигурен в това, сър — отговорих с многозначителна усмивка.
Както базата на НАТО, така и поделението на Военноморските сили в Неапол се намираха в пълна бойна готовност заради инцидента с кораба „Achille Lauro“, който все още не беше разрешен по време на престоя ни. Но мерките за сигурност все още си бяха истински майтап. Отвлякохме адмирал Мот още първата нощ. Той произнесе реч в клуба на съюзническите офицери в базата на НАТО. Речта му намери добър прием — събитието беше предавано по телевизията. Жена му гледаше гордо. Ние го следяхме така грубо, че дори и египтяните биха надушили, че нещо не е наред. Агенцията за национална сигурност не усети нищо. Ние снимахме, задавахме въпроси, натрапвахме се. Нищо. Никой не клъвна.
Въоръженият и опасен шофьор на адмирал Мот също не ни видя. Вмъкнахме се в офицерския клуб, без да представяме лични карти. Разговаряхме и се държахме така, сякаш го притежавахме. Часовите ни пропуснаха.
Проследихме колата на Мот извън базата и когато тя зави между хълмовете, я отбихме от пътя и заставихме шофьора да спре срещу някакви дръвчета.
Лари и Франк изскочиха с пистолети в ръка и шапки с процепи за очите и устата. Пребориха се с въоръжения шофьор, издърпаха адмирала през вратата, вързаха очите, ръцете и краката му и след това безцеремонно го хвърлиха в багажника на колата си. Мисис Мот откачи напълно. Не беше готова за подобни развлечения.
Хо-хо-хо махна учтиво с ръка, след което настъпи газта и запраши по пътя.
— Чао, мисис Мот — извика той.
Закараха адмирала в къщата му — всъщност той се прибра преди жена си — и го оставиха. Лари ми разказа, че бил потресен, но се усмихнал закачливо и като влязъл през входната врата, измърморил някакви злобни неща по адрес на Агенцията за национална сигурност.
Същата нощ Лари и Франк наблюдаваха Casa140 Мот, скрити в дърветата откъм вътрешната страна на високата стена. Лари дори влязъл през входната врата и се сприятелил с огромните мастифи141. За доказателство, че си е поиграл с тях, беше завързал листчета на шиите им.
След това, точно в 07,30 часа колата на адмирала дошла, за да го закара в службата. Шофьорът натиснал клаксона. Адмирал Мот излязъл и тръгнал към входната врата.
Лари изскочил от дърветата.
— Bon giorno, Ammiraglio.142
— О, не! Не отново!
— Si, Ammiraglio, ripetutamente.143 — Заврял пистолета между ребрата на адмирала и тръгнали един до друг към колата. Шофьорът и човекът от Агенцията за национална сигурност седели на предната седалка. Лари се държал учтиво. Разговаряли с адмирала. Никой не забелязал нещо нередно.
Заедно отишли във Военноморската база, минали през портала, покрай часовите от Морската пехота и нагоре по асансьора до командния център.