— Сега ще отворим сейфа ви и ще разгледаме всички операционни кодове — предложил Лари.
— Бихте ли се съгласили на чаша прекрасно еспресо вместо това?
— Не, сър — поклатил глава Лари. — Но ако имате морски чайки…
По-късно през деня Лари и Франк „убиваха“ офицери. Персоналът от Военноморските сили получаваше непрекъснати предупреждения за евентуалните ужасни последствия от ходенето на работа с униформи и от каране на колите с натовски регистрационни номера. Но униформите бяха по-евтини от цивилните дрехи, а и натовските номера осигуряваха лесно намиране на паркинг в зоните с ограничени места за спиране.
Ето защо Лари и Франк взеха моторетките си и зачакаха пред портала на Военноморската база. Следяха колите с натовски номера и шофьори, облекли върху цивилните си ризи светлокафяви униформени сака с обозначения на званията им и всичко останало. Приближаваха се до колата на някой червен светофар и плясваха на прозореца хартиена лепенка. След това изчезваха с рев в тълпата от автомобили. На лепенките имаше дупка от куршум и надпис „Вие сте един мъртъв военноморски задник, сър. Любов и целувки! «Червените бригади»“. А беше адски трудно да ги остържеш от стъклото.
Прекарахме пет плодотворни дни. Но пък елате да видите разярени адмирали. Когато си тръгнахме от Неапол за Лондон и оттам за дома, адмирал Мот беше разширил сфинктерите на хората, отговарящи за охраната му и беше обсипал щаба на Агенцията за национална сигурност със заграден артилерийски огън под формата на оплаквания от идиотите, изпратени уж да осигурят безопасността му. Той може да е бил доволен от нас, но офицерът, началник на „идиотите“ от агенцията, определено не беше очарован от работата ни. А за късмет, началникът не беше никой друг, а самият Флин Ирландеца — добрият стар приятел на новия ни шеф адмирал Джоунс.
Удар номер две.
Кариерата ми се срина в деня, когато Ейс замина за Хавай, а аз не знаех това. Знаеха го други, не аз. Опиянен от идеята за собственото си безсмъртие, продължавах да играя играта според собствените си разбирания. Бракът ми се беше разпаднал и „Червената клетка“ обзе живота и съществуването ми. Тя бе единственото нещо, което ме интересуваше. Пък и имах всичко — носех четири нашивки. Бях сформирал това, което считах за най-добрата група нетрадиционни бойци на света. Работехме където и както аз пожелаех и правехме каквото аз исках да правим. За първи път в кариерата ми никой не дърпаше нашийника, не ми слагаше намордник и не ме връзваше.
След това Ейс напусна, за да стане главнокомандващ Тихоокеанския флот и дебелата защитна стена, предпазваща гърба и фланговете ми, изчезна.
Предишният изпълнителен помощник на Ейс, Фил Дюр, се опитваше да ми обясни някои неща, но не го слушах. Не беше минала и седмица от завръщането ми от Неапол, когато, мотаейки се по коридорите извън ОП–06 в търсене на някакво занимание, се сблъсках с Фил. Не го бях виждал от известно време — най-малко откакто Ейс замина за Пърл Харбър.
Харесвах Фил. Големият кръглолик пенсилванец, който се движеше бавно и някак си тежко, беше работил усилено и предано за Ейс. Фрасна ме по рамото и ме попита как вървят нещата. За около две минути му разказах за операцията ни в Неапол и той се смя до сълзи. Фактът, че бяхме отвлекли адмирал Мот два пъти в разстояние на дванадесет часа, го накара да се смее с глас.
След това ме дръпна встрани.
— Дик, направи нещо, за което няма да съжаляваш.
— Разбира се. Казвай!
— Изчезни оттук!
— Какво…
Фил посочи с пръст вратата на ОП–06.
— Вече не те искат тук. Неудобен си. Създаваш им неприятности. Адмиралите пишат оплаквания, а новият ги взема на сериозно. Ейс можеше да пази задника ти. Сега… сега е невъзможно.
— Аз съм голямо момче, Фил.
— Ще ти намерят майстора. Започват да подготвят някакво следствие. Подкокоросват ги старите ти приятели от Западното крайбрежие.
— Това са глупости. Освен това аз нямам какво да крия. Мога да разгромя всичките им обвинения.
Той ме притисна с гръб към стената.
— Може и да си най-големият в цялата шибана флота, но това не означава нищо. Повярвай ми, Дик, ще те накажат жестоко.
— Глупости.
— Много време ти трябваше, за да получиш четирите си нашивки. Ако искаш да си ги запазиш, изчезни оттук!
Но аз се сметнах за по-хитър.
— Майната им! — казах му. — Оставам.
Удар номер три.
Глава 23
Трябваше да послушам съвета на Фил Дюр. Докато „Червената клетка“ си играеше весело на лоши момчета по света, Агенцията за национална сигурност под ръководството на Флин Ирландеца тайно организираше свое партизанско нападение — над мен и „ТЮЛЕН-група 6“.