Агенцията за национална сигурност даде на операцията си кодовото наименование „Железен орел“. Разследването беше обявено, когато Джон Б. Мейсън, един от първите в „ТЮЛЕН-група 6“, беше изправен на съд по тридесет и седем обвинения в представяне на фалшиви документи за пътни разноски и в изготвяне на фалшиви отчети. (През месец септември 1987 година Мейсън най-после се призна за виновен по четири обвинения за фалшифициране на бонове и за кражбата на водолазно оборудване на стойност 3800 долара през 1983 и 1984 година.) Освен това двама редници, които бяха дошли в „ТЮЛЕН-група 6“ след моето напускане, бяха изправени пред военен съд за представяне на фалшиви документи за пътни разходи и бонове.
Боб Гормли — командир на „Шестицата“, когато двамата редници бяха извършили престъпленията си — бе повишен. Аз бях този, когото Агенцията за национална сигурност разследваше.
Накрая „Железният орел“ се превърна в лов на вещици, който отне шестстотин човекогодини от времето на Агенцията. Според Главната счетоводна служба сто човекогодини струват на Военноморските сили около десет милиона, следователно те изхарчиха някъде около шестдесет милиона, за да ме разследват — и не намериха нищо.
Е, не съвсем.
Ако Агенцията за национална сигурност имаше за цел да съсипе кариерата ми, то операцията се увенча с пълен успех.
Майната ти, човек акула!
— На 3 април 1986 година бях освободен от „Червената клетка“ по бързата процедура. Новият шеф на ОП–06 (което на жаргона на Военноморските сили означава надутата титла „Директор на отдела за военна политика и текущи планове, канцелария на заместник командващия по военноморските операции за планове, политика и операции“) контраадмирал Роджър Бейкън ми заповяда да се явя пред коменданта на нюйоркския военен окръг до 16,00 часа днес. „Вие сте следствен.“ Съгласно указанията се явих във Вашингтонския щаб на Военноморските сили. Началник щабът ме поздрави с „добре дошъл на борда“, а след това с рязък тон ме освободи до „ново разпореждане“. Прекарах следващите шест месеца в апартамента си в Александрия, чакайки това ново разпореждане. Времето не беше напълно загубено, защото наваксах някои непрочетени неща и отново започнах да лъскам обувките си отгоре и отдолу.
— На 22 юли 1986 година, само двадесет и пет дни на новия си пост, новоназначеният секретар на Военноморските сили Джеймс Уеб някак успя да намери време да прочете цялата папка с документите ми, след което по административен път ме махна от списъка за повишение в полковник. Юридическият му съветник беше полковник на име Руди — същият Руди, който беше оспорвал повишението ми преди осемнадесет месеца; когато като подполковник беше юридически съветник на заместник-командира по военноморските операции Рон Хейс.
— На 20 май 1986 година бях подложен на седемнадесетчасов разпит от Агенцията за национална сигурност. Преписът от разпита беше незабавно засекретен и ми отказаха достъп до него. Това не беше единственият документ, който не можех да видя. В крайна сметка Агенцията за национална сигурност иззе шестдесет и четири папки с досиета от „ТЮЛЕН-група 6“, които изпълниха три сейфа със секретни материали. Картотеките за папки бяха претъпкани с хиляди разписки, бонове, бележки, паметни записки и други вещи от миналото. Но въпреки секретността, с която бяха обвити действията на хората, занимаващи се с войната със специални методи, изтичаха някои сведения от агенцията за трупащите се „доказателства“ срещу мен.
От Агенцията за национална сигурност ми иззеха пистолета, подарен от предишните колеги тюлени месеци след напускането ми от поста командир на „ТЮЛЕН-група 6“, а също и едната от двете катарами от чисто сребро, които те бяха направили за Пол и мен. Независимо от факта, че всички разпитани от агенцията се заклеха, че всеки от тях е внесъл по двадесет долара за подаръците и че те не са закупени с правителствени пари, Агенцията за национална сигурност все пак задържа пистолета и катарамата. Конфискуваха и катарамата на Пол, макар и да не разбрахме защо.
— През септември 1987 година секретарят на Военноморските сили Джеймс Уеб накара насила Ейс Лайънс да излезе в пенсия. Предшественикът на Уеб, Джон Лемън, нарече уволняването на Ейс от поста главнокомандващ Тихоокеанския флот „отмъщението на кретените“.
— Уволних се от Военноморските сили със звание подполковник на 1 февруари 1989 година или след тридесет години, три месеца и седемнадесет дни действителна служба. Въпреки че бях следствен в продължение на повече от две години, Агенцията за национална сигурност не ме обвини в непристойност.