— През месец юли 1989 година бях „поканен“ да взема участие в разглежданото пред голямо жури дело за мнимо налагане на по-високи цени на специалните гранати, използвани от „Група 6“, група „Делта“ и други специални елитни поделения, за което един предишен член на „ТЮЛЕН“ е имал финансова заинтересованост. Мейсън излежаваше петгодишна условна присъда, след като през септември 1987 година се беше признал за виновен във фалшифицирането на бонове и кражбата на водолазно оборудване на стойност 3800 долара през 1983 и 1984 година, когато е бил в „ТЮЛЕН-група 6“. На Мейсън му беше дадена условна присъда срещу обещанието да сътрудничи при други разследвания — най-вече при това срещу мен. След прослушването щатският прокурор в Александрия реши да предяви срещу мен обвинения в заговор.
— През септември 1989 година бях инструктиран от Боб Гормли какво мога да кажа и какво не по отношение на кариерата ми във Военноморските сили. (Двамата бяхме служили заедно във Виетнам през 1967 година, когато той беше капитан, а аз мичман; след това през 1974 г., когато и двамата бяхме майори, аз го бях сменил като командир на „ТЮЛЕН-група 2“. През 1983 година Гормли беше полковник, а аз подполковник и той ме смени като командир на „ТЮЛЕН-група 6“. Сега Боб, който все още беше полковник, се стремеше към отдела за планове и политика на Военноморските сили.) Много от незасекретените ми доклади за годност сега бяха секретни. Съществено важно бе за защитата ми да мога да обясня какво съм правил като щабен служител в ОП–06 и като командир на „ТЮЛЕН-група 6“. Но Военноморските сили отсъдиха, че по-голямата част от дейността ми между 1977 и 1985 година не може да бъде разяснявана.
— След като Военноморските сили ми сложиха намордника, случаят отиде на съд. През ноември 1989 година бях съден по три обвинения в заговор. Джон Мейсън, понастоящем с присъда, много искаше да направи сделка с правителството и беше главният свидетел по обвинението срещу мен. Оправдаха ме по едното обвинение, а за другите два случая съдебните заседатели имаха еднакъв брой гласове „за“ и „против“.
— Второ разглеждане на делото ми се проведе от 16 до 24 януари 1990 година. По едно от обвиненията бях оправдан и осъден в заговор по последното не без намесата на съдията, който промени равния брой гласове на заседателите и това доведе до осъждането ми.
— На 9 март 1990 година бях осъден на двадесет и един месеца затвор и глоба от 10 хиляди долара.
— Сутринта на 16 април 1990 година, понеделника след Великден, се представих във Федералния правителствен затвор в Питърсбърг, Вирджиния. Това беше един от най-тягостните моменти в живота ми. Не защото се боях от затвора — Бог ми е свидетел, че мога да се грижа за себе си и пази Боже човека, който се опита да ми посегне, — а защото знаех, че съм несправедливо осъден. Разярен бях от това, което системата направи с мен, и от това, че не бях способен да променя нещата в по-добра насока.
Случи се така, че не влязох в затвора сам. С мен дойде и старият ми приятел мистър Мърфи. Тъй като беше понеделник след Великден и много от служителите бяха в почивка, не можаха веднага да ме изпратят в лагера, а ме оставиха за ден и половина в затвора с максимално строг режим от другата страна на улицата. Не бяха обработили документите ми както трябва и получавах храна, но без прибори. Нямах нищо против да ям тестени ястия по този начин (в края на краищата по времето, когато бях Идиота, ги смучех през носа си), но овесената каша представляваше изключително предизвикателство.
Когато прекосих улицата към Камп Суомпи с пететажната затворническа сграда, външен гимнастически салон и стометрова писта от сгурия, нещата се подобриха. Кльопането е с почти същото качество, както в офицерския клуб в Литъл Крийк. Другите затворници, чиновници, извършили криминални престъпления, търговци на наркотици и крадци, повечето от които нямаха никаква представа кой съм и какво съм направил, ми напомнят определени хора в Пентагона. Никой не ме притеснява — включително и охраната (тук са познати като КГК — съкратено от „Конски гъзове с ключове“) — и през повечето време стоя сам.
Животът е търпим. По кабелната телевизия се гледат „Си-Ен-Ен“ и „Х-Б-О“144. Откакто съм тук, съм прочел над шестдесет книги. Правя гимнастика по два-три пъти дневно. Теглото ми спадна от 105 на 88 килограма, обиколката на кръста ми — от 91 на 79 сантиметра. Вдигам по 220 килограма на пресата и по 86 на пресата за коремните мускули. Изкарвам главозамайващите шестдесет цента на час за затворническата си работа — градинарство, оформление на лехи и поддръжка в затворническата фабрика на фирма „Юникор“, които произвеждат всичко — от електрически кабели за военните до бюра за правителствените канцеларии. Половината от заплатата ми отива за изплащане на глобата. И когато пиша това, седя в килията си на третия етаж, която деля с един мотоциклетист и търговец на наркотици на име Джес.