През изминалите три месеца имах много време да помисля върху миналото и бъдещето. Едно от най-приятните неща на престоя ми в затвора е пощата. Получавам купища писма от тюлените и водолазите десантници, с които съм служил. Ев Барет, който сега е пенсионер и живее във Флорида, ми драсна няколко реда, за да ми каже да пазя смотания си шибан задник от неприятности. Дори Пол Хенли, който мрази писането, успя да прати две писма насам. Дузина тюлени, избрани от мен за „Група 6“ — някои от които все още са там, други, вече пенсионирани или пръснати по различни поделения, — ми писаха, за да ми заръчат да не падам духом, да ми разкажат по някоя клюка или да споделят, че си спомнят за мен винаги, когато седнат на студена бира. Писмата на момчетата от „Шестицата“ са много скъпи, тъй като някои от тях получиха предупреждения, че контактите им с мен могат да означават загуба на секретните пропуски или на работата им, но въпреки всичко ми писаха.
Всъщност сега, когато седя тук, си мисля, че би било лесно да се затворя в себе си, да се ожесточа, постоянно да ругая и да псувам целия свят. Но картичките и писмата ме напомпват и ми помагат да устоя. Винаги съм проповядвал единството на групата. Тук, зад решетките, тези мои думи се връщат при мен чрез писмата и зная, че съм постигнал нещо голямо.
В края на краищата тюлените, които съм избрал и обучил, са моето наследство. И независимо от опитите на Военноморските сили да изкоренят голяма част от това, което съм създал, моето наследство продължава да живее. Естествено, нещата са се променили. „Шестицата“ е много по-традиционно поделение, отколкото по мое време. Сега е три пъти по-голямо от това, което беше под моето командване — тромаво е и трудноподвижно, колкото група „Делта“. „Червената клетка“ съществува още, но ударението е преместено. Вече не правят толкова много учения на живо, а когато правят, сценариите са така нагласени, че командирите на бази по-често да побеждават, отколкото губят.
Но хората, които съм избрал и обучил, предават наученото на едно ново поколение тюлени. Някои от хлапетата, които избрах за пушечно месо, сега са старшини, майори и полковници. И както партизаните, те работят тихо в системата, за да изградят поделения за водене на война със специални методи така, както съм ги учил. Постоянно ме информират за напредъка си. И са се научили да вършат нещата като мен. Когато днешните тюлени разработват оперативните си планове, то те не планират „мъстинчета“, а „марчинковчета“.
А по отношение на бъдещето, винаги съм се шегувал, че ще направя една търговска фирма от „ТЮЛЕН-група 6“ с девиз: „Вие се обадете, ние ще мъкнем“ и име „ЩН Инк“ („Щури Наказвачи Инкорпорейтид“).
Нещата не са чак толкова пресилени. Правителството на САЩ има директиви, които правят убийството неприемливо като национална политика. Правителството има правила, според които вражески цели, като химически заводи за военна продукция, ядрени съоръжения и бомби, могат да бъдат поразявани единствено по време на реални военни действия. Но какво става, когато една суперсила, каквато е САЩ, е изправена пред хора като Муамар Кадафи, Мануел Нориега или Саддам Хюсейн?
Израелците имат възможността да извършват предварителни нападения срещу определени цели, както направиха при комбинираната атака на командоси от израелската армия и хора на „Мосад“145, за да убият втория по важност терорист на Организацията за освобождение на Палестина Абу Джихад в дома му в Тунис през април 1988 година. Други нации, включително Франция и Великобритания, също са провеждали тайни нападения над човешки и други цели. Съветския съюз провежда активна кампания от подмолни операции. Но Съединените щати винаги са обявявали подобни тайни войни срещу враговете си с нежелание.
Един от начините САЩ да отговарят на удари и да запазват възможността за правдоподобно отричане може да бъде чрез поддоговаряне на тайните си нападения. Така че, вместо да започвате сложна и скъпа военна операция срещу Муамар Кадафи, оставете Дик Диверсанта и неговата фирма „ЩН Инк“ да свършат работата. Само се обадете на 1–800-ТЮЛЕН Р САЩ.
Помислете си. Имам приятели, вече пенсионирани, които могат да карат всичко — от самолет „Чесна“ до „Боинг 737“ и хеликоптер ХХ–53Х. Имам собствена разузнавателна мрежа. Мога да набавя специализирано оборудване. Всичките тези елементи се намират лесно извън мрежата на военните. Набирането на персонал също не представлява проблем — най-трудното решение ще бъде изборът на малцината, които да съставят окончателната група.