„ЩН Инк“ би могла да върши работата с ищах. Ще има най-много два взвода; четири екипажа на лодки; четиринадесет двойки плувци. Ще си помагат, както постановява Първият морски закон на Ев Барет. Ще извършват десант по двама или четирима по вода, въздух или суша — както в „ТЮЛЕН“. Ще изкарват прехраната си от земята. Ще влизат през задната врата, точно както на остров Ло Ло. Ще развиват схватливостта си, както в „ТЮЛЕН-група 6“. Ще наблюдават моделите на работа, както в „Червената клетка“.
След това, когато сме готови, скачаме с парашута. Стреляме. Измъкваме се през задната врата. Ако ни хванат? Лошо — но знаехме какво рискуваме. Ние сме пушечно месо, разходен материал. А правителството пак би имало правдоподобни доказателства за невинността си. Искате един-два от химическите заводи на Кадафи да хвръкнат във въздуха ли? Искате някой да отвлече Мануел Нориега? Искате да изпарите ядрените инсталации на иракчаните близо до Багдад?
Е, мистър Президент, мистър Секретар по въпросите на отбраната, мистър Председател на Обединеното командване и мистър Главнокомандващ Военноморските сили — вие се обадете, аз ще мъкна. О, половината хонорар в предплата, ако обичате!
Нещата не са чак толкова пресилени. Повярвайте ми!
От затвора ми дадоха петдневен отпуск около коледните празници на 1990 година. Прекарах го в апартамента си в Александрия, като посещавах стари приятели, които не бях виждал от месеци; готвех огромни количества люта храна, насладих се на първия си стек от осем месеца насам, радвах се на свободата да спазвам свой напълно неконтролиран график и се опивах от празничната атмосфера.
През коледната вечер имах посетител. Ще го нарека Тони Меркалди. Тони работи за една от тайните агенции, чиито телефонни номера не се вписват в никой от правителствените телефонни указатели. Той е от онези хора, за които авторите на шпионски романи пишат, но никога не срещат. Познавам го от няколко години и мога да гарантирам, че е добър в занаята си.
Мерк е едър човек, но само от пръв поглед. Ако го погледнете втори път, което едва ли ще направите, той ще ви се стори обикновен, дори незабележим. Кестенява коса, нито твърде дълга, нито твърде къса; кръгло лице, което се губи в тълпата; физика, която не издава нищо за човека. Тези неща го правят така ефективен — когато работи, хората не го запомнят.
Поех палтото на Тони, налях му една напитка, взех за себе си диетична кола — не ни е позволен никакъв алкохол по време на отпуската — и седнахме на дивана.
Той вдигна наздравица.
— Честита Коледа, Диверсанте!
— Благодаря. Добре е човек да бъде навън за няколко дни.
— Обзалагам се, че е така.
Поговорихме, разказахме по някоя клюка за стари познати и се посмяхме за нещата, които сме вършили заедно в миналото. Радвах се да го видя.
След това Тони стана сериозен. Усили радиото, докато шумът стана неприятно силен, и се доближи до мен.
— Какво ще кажеш за една перманентна ваканция от Сейнт Питърсбърг?
— Само ако ще има много чукане.
— Говоря сериозно.
— Аз също. Пък и… не зная, Мерк. Изкарвам добри пари и уча занаят. Към пролетта ще бъда страхотен градинар.
— Вече имаш занаят — засмя се той.
— Какъв?
— Проникване в ключови инсталации. Както си спомням, ти се изложи доста.
— А, този занаят ли имаш предвид?
— Този занаят. — Гласът му стана по-тих. — Имаме проблем, Дик. Слушал си новините. Знаеш какво става в Ирак. Ще има война — и ще загиват хора.
— Е, и?
— Какво мислиш за помощ от твоя страна?
— Зависи — отговорих.
— От какво?
— От условията. И от проблема.
— Проблемът е, че сме идентифицирали няколко потенциални цели в района на Багдад, които трябва да бъдат потвърдени и елиминирани.
— Елиминирани?
— Или трябва да бъдат изкарани наяве, което на мен ми се струва непрактично, но знаеш колко се нервират онези, които съставят вариантите; или пък трябва да бъдат унищожени по местоживеене.
Кимнах с глава. Той не искаше невъзможни неща от мен.
— Окей. Какви са вероятностите и статистическите данни?
— Играчите на военни игри говорят за загуби от порядъка на осемдесет процента, ако изпратят „Шестицата“.
— Това е адски високо.
— Нещата са се променили от времето, когато ти беше командир. Много по-трудно се работи. Плановете преминават през ръководни инстанции — и биват обърквани.