Но най-накрая успях да я принудя. Един път, когато Мърморкото ме ядоса, изхвърлих пишещата машина през прозореца. Щях да спра дотук, но малкият кучи син просто не млъкваше:
— Ще докладвам на командира колко си лош.
Падна ми пердето и му разбих муцуната. Стоя в болницата цял месец. Това вбеси командира. Той беше от супертежката категория — висок към метър и деветдесет и тежък около деветдесет килограма — горе-долу колкото баща ми. Грабна ме за колана и врата и ме повлече към банята. Захвърли ме към плочките.
— Би трябвало да те бия, докато се посереш.
В този момент имах настроение за всякакви неща.
— Хей, командире, ако ти се ще да се биеш, хайде.
Той ме хвана с големите си ръце. Пристъпих помежду им и го ритнах с коляно в топките. Свлече се като торба цимент. Вдигна се на крака и отново се нахвърли към мен. Ударих го отново, този път в корема. Бях си научил урока за тупаник на моряци по кофти начин. Хванах го в близък клинч, за да не шава много, и започнах да го удрям с коляно в слабините така, че при всеки ритник го повдигах във въздуха около десет сантиметра. Когато очите му се изцъклиха нагоре, го пуснах на пода.
Лежа така известно време, като дишаше през притворените си устни. След това се завъртя на колене и тръгна на четири крака към тоалетната. Повърна.
— Ще ми паднеш — изсъска той. — Ще изхвръкнеш оттук.
О, моля ти се, плаши куче със салам.
На следващия ден, когато се беше изчистил, ме изправи пред Трътлата. Представете си кръстоска между Джаба16 и Розеан Бар17, натъпкана немарливо в тясна бяла униформа. Трътлата ми прочете конско. То беше пълно с изрази като „Командирът иска да се махнеш оттук“ и „Би трябвало да те пратя в ареста“. Но това бяха напразни заплахи. Тя не можеше да предяви обвинение срещу мен, защото командирът ми беше посегнал първи, а това можеше да му струва работата. Можеше и да ме понижат или да ми впишат няколко лоши характеристики в досието, но какво от това?
Както и да е, аз изпреварих кучката. Имах в себе си два номера от деловодството на молби за преместването ми. Дадох й първия.
— Слушай, командирке, ето ти искане за прехвърляне на първия проклет кораб, който дойде в пристанището. Хич не ми пука, ако ще да се казва „Захарно петле“. — След това й подадох другия. — Това е за обучение по подводна диверсия. Не ме интересува кое от двете ще избереш.
Тя ме извика след два дни.
— Моряшката служба ще бъде твърде лесна за тебе, Марчинко. Ще те пратя на място, където ще те накарат да забравиш тази агресивност. — Трътлата приближи дебелите си бузи и шестте си гуши до лицето ми и допълни саркастично: — Отиваш в Щатите за обучение по подводна диверсия — незабавно!
А казват, че нямало Бог.
Глава 4
ЛИТЪЛ КРИЙК, ВИРДЖИНИЯ, Е МЕЧТА ЗА ВСЕКИ МАЗОХИСТ. Това е мястото, където Военноморските сили водеха големи групи долни, агресивни, самоуверени, щури, отворени моряци доброволци и ги превръщаха в малки групи долни, агресивни, самоуверени, щури, отворени зверове специалисти по подводна диверсия. Всичко това в продължение на шестнадесет славни седмици на мъчения, безумия и тежки телесни повреди. Влязох през портала на Литъл Крийк на 21 юни 1961 година заедно с един кльощав, дребен кучи син на име Кен Макдоналд. Той беше жилав, шестдесеткилограмов сержант с лек британски акцент и дълга права коса, закачена с фиба. Погледна ме, поклати глава мрачно и каза:
— Приятелче, няма да издържиш.
Дори не се спрях. Само му се усмихнах сладко и отговорих:
— Да ти го… дребен педераст такъв.
Разбира се, след като докладвахме пристигането си заедно, определиха Макдоналд да плува в двойка с мен. Практически бяхме неразделни през целия цикъл на обучение по подводна диверсия, а и след това си останахме много добри приятели.
А колко забавен и развлекателен цикъл беше този! Започнахме сто двадесет и един души като членове на Клас 26 по подводна диверсия. Оцеляха двадесет и четири — двадесет процента. Много от отпадналите бяха от така наречените експерти по войната с използване на специални методи — зелени барети и командоси, — които искаха да получат известно морско обучение. Загубихме и много от офицерите — просто не можаха да издържат на всичко това.
Що се отнася до мен, аз намирах обучението в по-голямата му част за перверзно приятно. Днес обучението на тюлени (обучението по подводна диверсия беше прекратено през 1983 г.) трае пет месеца. Нарича се ОУПДТ (Основно обучение по подводна диверсия/ТЮЛЕН) и включва парашутизъм, диверсия и подводно плуване, на което тогава по време на шестнадесетседмичните ни сесии не ни учеха.