Фокусирах очите си, преглътнах въздух и се задърпах с ръце, докато накрая се освободих и тръгнах отново нагоре. Само че сега всяка стъпка от това болезнено катерене беше съпроводена с пулсирането в бърз ритъм на десния ми тестис. О, нека ви кажа, че когато най-после се прехвърлих през парапета на мостчето, изпитвах болка във всяка молекула на тялото си, а от начина, по който ми стоеше водолазният костюм, прецених, че вероятно съм загубил още два-три килограма от теглото си. Аз не съм така пъргав, както по времето, когато започнах да изпълнявам водеща роля в тази серия книги, приятели, и точно такива изкачвания правят този факт болезнено очевиден.
Но както съм казвал преди и ще продължавам да казвам, болката съществува, за да ми каже, че съм жив. И тъй като си бях съвсем жив, извадих своя автомат, заредих един пълнител и дръпнах затвора. Идваше време за представлението.
Нашата точка за навлизане представляваше малко мостче близо до факела на една линия за разделяне на нефта и газа. Повечето кули имат две такива факелни устройства. Мостчетата, с една вертикална и една хоризонтална газова дюза, са закрепени към края на двадесетметрова стрела, подобна на тези на кулокрановете. В позиция „спуснато“ мостчетата към факелите се намират на около три метра под най-ниската точка на площадката. Това ги правеше достъпни за нас, без да разкриваме фланга си. И тъй като е възможно да се изкачи човек по тази стрела, моите стрелци щяха да останат невидими за всеки на площадката, докато не достигнат до прикритието на резервоарите в нефтопреработвателния сектор.
Ако погледнете към тази конкретна площадка направо, това ще рече, че хеликоптерната площадка е разположена в посока дванадесет часа, едната факелна група за масло и газоразделителят се намират в посока пет и тридесет; другата — единадесет. Ние бяхме преминали под платформата и се покачихме на позиция единадесет часа на малката стрелка, защото това място беше напълно скрито от огромната надстройка на сондажната кула и от топлообменниците на основните двигатели от гореупоменатите танга, които контролираха кабината за контрол на сондажа и покрива на кабината на кулата.
Сега, когато се намирахме на борда, трябваше само да оставаме невидими, докато стигнем до щурмовите си позиции, като се молим останалите лоши — онези, които все още не бяхме видели — да нямат оборудване за нощно виждане, инфрачервени прицели на оръжията си или топлинни целеуказатели, както двете си приятелчета.
Нещастната и гадна истина, приятели, е, че в наши дни тангата могат да се снабдят с почти всички техноиграчки на „Делта Форс“, „Група Р“22 или всяка група, която използва най-новите технологии. Може би не най-последно поколение, но все пак по-добро от онова, което имат повечето от въоръжените сили по света.
Добрата новина беше, че дори предвид жегата — все още над тридесет градуса — металът на платформата беше с температурата горе-долу на нашите тела. А това щеше да ни помогне, докато заемаме позиция, в случай че лошите имаха някакви топлинни целеуказатели.
03:13. Време да тръгваме. Бяхме здравата стеснени на мостика с размери два и половина на четири метра, а в подобни условия тълпите ме изнервят.
Отърках подметките си по грубия под, докато отстраних нефта от тях. След това дадох безшумен сигнал да се разпръсваме.
Двамата с Бумеранга, придружени от Нод и Пачия крак, щяхме да пазим равновесие върху дългия метър и двадесет парапет на мостчето на факела и щяхме да се изтеглим върху главната площадка, скрити от боядисаното в червено и бяло помещение за машините на крана. Оттам щяхме да претичаме през десетте метра незащитена територия до една стоманена стълба, да свием зад ъгъла и да се впуснем по тясна пътека към задната част на жилищния сектор.
Докато правехме това, останалите от взвода щяха да се движат по стрелата. Когато стигнат края й, Таймекса, Алигатора, Ранди и Найджъл щяха да тръгнат ляво на борд. Щяха да пропълзят под резервоарите за нефт, да се прокраднат зад помещението за експлозиви, а после да стигнат до предната част на модулната жилищна част и да чакат сигнала ми за нападение върху главната група танга и освобождаване на заложниците. Докато те правеха това, Малката бира, Пиколото, Гризача и Копача щяха да тръгнат дясно на борд, където внимателно да се изнижат край най-външните резервоари и помещенията за сондажното оборудване, а после да се разделят на две човеколовни групи от по двама души, за да неутрализират евентуалните танга в комуникационната постройка и складовия район. Предстоеше ни да се справим с осем лоши. Открили бяхме двама — съгледвачите. Знаех от опит, че повечето от другите ще се намират около заложниците.
21
Игра на думи с изразите
22
Така наричат „ТЮЛЕН-група шест“ в наше време. На воеонноморскоговор има дори съкращение ГРР, което означава ГРупа за Развитие към Военноморските сили.