Още преди да го стори, Копача беше излязъл с вдигната и готова за стрелба картечница. Нод също скочи на палубата, застанал мирно, докато Олег излизаше, за да се обърне и подаде ръка на Ашли.
Аз се изтърколих ляво на борд от хеликоптера в студения утринен въздух и поех дълбоко дим от отработени газове, толкова щастлив, че съм жив, та ми се искаше да убия някого. Проверих дали снаряжението ми е готово за действие, включих хронометъра, а после извадих пистолета с поставения на цевта му заглушител, притиснах го до десния си крак с цевта надолу и се отправих към Олег и Ашли, които вече вървяха към входа на хотела.
Глава 21
00:00:25. Не ни очакваха — което беше и цялата идея. Виждах как биковете и персоналът на хотела се суетят объркани. Олег не им обърна внимание. Точно като генерал той изчака Найджъл да спре двигателя, преди да слезе. Спусна се тромаво от вратата на десния борд и нагласи чантата за документи така, че да не му се пречкат. Помогна на Ашли да излезе, а после като стара и опасна руска мечка обви голямата си лява лапа около рамото й и двамата тръгнаха в маршова стъпка по дългия, застлан с чакъл път към хотела.
00:00:31. Моите тюлени трябваше да се движат бързо, за да ги настигнат. Когато ги настигнаха, се разпределиха в схема „диамант“ около Олег и Ашли, точно като бодигардове от алфа-екипите. Носеха автоматите си окачени хоризонтално на вратовете с показалци върху скобите на спусъците.
Аз се намирах на десетина метра след тях, когато един брадат разбойник в кафяв анцуг-долнище за джогинг и тениска и с голям полуавтоматичен пистолет в кобур под мишницата се появи иззад едно възвишение на пътеката и пресече пътя на Олег. Имаше загрижена гримаса на лицето си, а очите му се местеха от моите момчета към Олег и Ашли и обратно. Очевидно нещо не беше съвсем наред. В този миг разбрах какво е то: телохранителите от алфа-екипите не носят американски автомати. Те носят „AK-47“.
Разбойникът се поколеба, което беше ДНЛН за нас. Лошата новина беше, че стоеше на пътя ни, а дясната му ръка вече се вдигаше към кобура. Добрата новина беше, че не можеше да откъсне очи от Ашли и следователно не ме видя десет метра по-назад. Затова вдигнах пистолета с две ръце, прицелих се добре и го ударих с два куршума, преди да успее да стори нещо опасно.
Точно като по учебник, мамка му. Кой казва, че мистър Мърфи винаги седи на рамото ми? Разбойникът се извъртя назад, обърна се наляво, след това се строполи на тревата. Аз настигнах Олег. Лицето на Ашли беше като маска. Мисля, че беше шокирана. Както повечето младоци, тя е била обучавана на справедлив бой. Не стреляш, ако не стрелят по теб, и други подобни глупости. Е, такава лигава логика може и да е добра, ако спориш с някой пъпчив задник в час по етика за първокурсници. Но тя няма място на бойното поле. На бойното поле убиваш врага си, преди той да е успял да убие теб. По всеки възможен начин.
00:01:09. Олег побутна Ашли, за да заобиколи трупа на разбойника, и продължи да върви към предната врата. Кацнали бяхме в южния край на платото, под полумесеца от стаи и апартаменти. Пътеката ни се движеше от юг на север през няколко ниски неравности. Така беше направена, че приближаващите се по нея да не се виждат от големите двойни врати на хотела.
Това беше в наша полза: разбойникът, когото бях очистил, нямаше да се вижда от излизащите през предната врата.
00:01:31. Приближихме все още без никой да ни спре. Вече схващах разположението на хотела. Очите ми се насочиха към северния край на хотела — ъгловия апартамент на втория етаж, където щях да намеря посланик Медисън.
Исках да погледна и към небето, но не го сторих, защото там бяха моите парашутисти и нямаше да привличам вниманието към тях. Погледнах часовника си. Ако са скочили навреме, трябва да кацнат до три минути.
Но това щеше да бъде тогава, а сега си беше сега. Голямата главна двойна врата се залюля навътре, посрещащата комисия излезе през нея и се насочи към нас. Пет чёерные в ярки анцузи за джогинг, заобиколили дребна тъмнокожа фигура с тънки като изрисувани с молив мустачки, облечена в лъскав едноредов черен костюм, бяла риза и кестенява вратовръзка, които му придаваха абсурдната прилика с продавач на „Уилям Морис“ от шестдесетте години.
— Не правете нищо — просъска Олег. — Мълчете, докато не ви кажа.