Майната му, операцията си беше моя, а не негова. Но скрих пистолета зад десния си крак. Показалецът ми лежеше върху скобата на спусъка. Предпазителят беше вдигнат и пистолетът включен за единична стрелба.
По лицето на Олег се разля голяма, широка усмивка. Засипа дребосъка с порой руски думи, а с лявата си ръка притискаше Ашли до себе си при всяка втора или трета дума.
Дребният разбра какво му казва Олег, както и Ашли, защото тя реагираше както трябва и се правеше на много мила, което точно според плана разконцентрира биците, както и дребният хотелски управител, който не можеше да свали дребните си като мъниста оченца от нейната яркосиня… рокля. Но трябва да имаше и добри инстинкти, защото не отстъпи нито сантиметър. Отстояваше позицията си, а и биците не се местеха. Лошо.
00:02:00. Точно в този миг настъпи пълна тишина. В който момент свирепите ми уши доловиха добре дошлия звук на платна откъм три часа. Не, звукът от купола на парашут не е очевиден за повечето хора. Но е очевиден за мен, особено след като го очаквам.
И в този момент инстинктът ми се потвърди, защото някой от другия край на хотела извика „майчице посрана“ на руски или може би на арменски. Аз не знам нито арменски, нито руски. Но знам „майчице посрана“, когато го чуя, независимо на кой език.
Викът беше последван от бързите залпове на автоматично оръжие. Което означаваше, че моите парашутисти са достатъчно ниско, за да започнат с подавящия огън. Според часовника ми те бяха подранили с цели тридесет секунди.
00:02:06. Моментът не беше подходящ да чакаме Олег да сигнализира. Вдигнах пистолета и застрелях двамата най-близкостоящи бици с по два бързи изстрела. Другите трима посегнаха към оръжието си.
Вече беше твърде късно за тях. Ето ви един урок, хора. Ако искате да бъдете телохранител, не носете оръжието си в анцуга, където не можете да го достигнете, без да разкопчавате сума ти ципове или други. Нод застреля двама, а Найджъл улучи третия, преди руските им лапи да успеят да извадят оръжието. Олег беше стиснал дребния задник за врата, като прекъсваше въздуха му с големите си длани. Счупи врата му с една ръка и пусна трупа на земята.
00:02:11.
— Да тръгваме — каза Олег, извади голям полуавтоматичен пистолет изпод куртката си и се втурна във фоайето.
Аз не бях готов. Още не. Не и преди да дам на Ашли нещо за защита.
— Нод, дай й пистолет.
Бутнах я зад себе си. Нод извади своя пистолет и й го подаде.
Не виждах къде отиде Олег. Е, той в момента си вършеше своето. Аз пък трябваше да намеря посланик Медисън, и то за около четири и половина минути.
00:02:18. Влязохме като ЕКИП. Аз бях челен дозор. Найджъл и Нод се намираха до рамото ми. Ашли — зад тях. Копача беше тилова охрана. Мамка му: фоайето беше празно. Олег не се виждаше никакъв.
00:02:26. Оглеждай се. Дишай. Не видях никого зад гишето на регистрацията. От другия край на гишето имаше тясна врата, която водеше към един офис. Вътре светеха лампи. Дадох мълчалив сигнал на Копача и Найджъл да го проверят. Двамата с Нод притиснахме Ашли помежду си и тръгнахме към средата на фоайето с готови за стрелба оръжия и се заоглеждахме за заплаха.
Самото фоайе беше широко и дълбоко. В задната му част имаше стълбище, което водеше към дискотеката, а в двете му страни — коридори. Вляво се намираше рецепцията. Вдясно един тесен проход водеше нанякъде. Нямаше го на моята рисунка.
Докато вървяхме напред към коридора за северната част на хотела, Копача прескочи гишето на рецепцията, последван от Найджъл. Чух Найджъл да казва с ингилизкия си акцент:
— Офисът е чист.
— Скипер, дванадесет часа! — прекъсна го гласът на Нод.
Беше напрегнат.
От стълбището в задната част на фоайето изникна бръснатата глава на един бик заедно със зурлата на автоматичен пистолет. Аз бутнах Ашли към палубата, докато автоматът на Нод пусна дълъг залп потискащ огън. Куршумите и големи парчета мрамор удариха кучия син право в лицето. Главата му се пръсна, а остатъкът от него полетя назад и се изгуби от погледа.
Хванах Ашли за гърба на роклята и я задърпах по пода, докато вървяхме към заплахата. Тя се отърси от ръката ми, претърколи се и се изправи бързо на крака.
— Добре съм, Дик, ти върши своята работа.
Нямах нищо против. Извадих една осколъчна граната от колана си, издърпах щифта, извиках „Пази се, огън!“ и я оставих да се търкаля надолу по стълбите. Спуснах се на колене и се скрих доста бързо. Чух я да подскача веднъж, два пъти, три пъти, четири пъти по каменните стъпала, а след това избухна, като пръсна парчета камъни, метал и дърво във всички посоки. Аз се вдигнах от пода и проверих стълбището.