Нищо не мърдаше. Извиках „Чисто“ и тръгнахме наляво към коридора.
Двама чёерные влязоха през входната врата с миниавтомати „AK-74“, като стреляха. Очевидно бяха привърженици на школата по стрелба с молитва за улучване, защото гърмяха, преди още да са видели някого. Това прави с хората тунелното виждане, приятели.
— На прицел са ми…
Извих се към първия, прицелих се, изстисках три патрона — и не го улучих. Мамка му, и аз не бях кой знае колко по-добър от него, кучия му син.
Е, ако аз се осирах, Копача и Ашли можеха да се погрижат за бизнеса. Тя стреля три пъти и просна кучия син. Копача пусна един залп на пълна автоматична стрелба от своя „MP5“, който преряза тялото на водещия стрелец наполовина. Човек не може да се скрие от куршумите „Хидрошок“ зад маса или дори зад повечето стени.
Ах, приятен звук на тишина. Найджъл изтича от далечния край на фоайето, вкара по два куршума в биците, за да е сигурен, че ще останат на местата си, и взе един от автоматите за Ашли.
Чувах приятното тракане на автоматични оръжия отвън, което означаваше, че моите момчета се приземяват и атакуват. Знаеха къде трябва да идат — в бараките и жилищата за персонала — и какво да правят, което беше да спрат всичко и да не позволят никой да излезе и да притеснява моя екип отмъквачи.
00:03:31. Часовникът ми показваше, че вече закъсняваме сериозно. Направих жест към коридора и към автомата на Нод. По лицето на Нод разбрах, че знае точно какво искам от него. Пусна пълнителя от автомата си, смени го с нов и вдигна към мен палец. Готов беше да върви.
Но къде, мамка му, беше отишъл Олег? Е, сега нямаше време да се тревожа за това.
00:03:39. Всички се наредихме в края на коридора. Беше чисто и всички врати затворени. Стълбището беше на два метра от нас, вляво. Вратата се отваряше навън. Аз изтърколих една зашеметяваща граната в коридора и когато тя гръмна, преминахме през дима към вратата и посегнах към дръжката.
Шибаната дръжка беше почти в ръкавицата на лапата ми, когато през вратата дойде силен залп от автоматично оръжие, който ме отхвърли назад.
Мамка му. Възстанових се и се оттеглихме назад. Отвърнах на стрелбата през вратата, за да държа онези зад нея назад. Междувременно Нод коленичи. Извади един от тройно прегънатите пластмасови листа и взривните въжета от раницата си. Пропълзя по коридора до вратата, след това извади лепящата лента, залепи пластмасовия лист за вратата откъм пантите, свали около метър взривно въже, включи го в една клема към листа, след това се претърколи към стената, закачи въжето, изкрещя „Пази се, огън, мамка му!“ и взриви вратата.
Сътресението метна голямата врата навътре. Копача се втурна през нея, вдигнал автомата, готов за стрелба. Аз го последвах, като с пистолета си защитавах сляпата му страна.
Оглеждай се. Дишай. Димът беше непрогледен, мамицата му. Видях сянка в ъгъла на стълбището и забих два куршума в нея. Когато се приближих, установих, че току-що съм убил онова, което беше останало от вратата. Стълбището водеше надолу, не само нагоре. Е, майната му на това долу, трябваше да пробваме късмета си. Смених пълнителя с нов, а празния захвърлих и тръгнахме нагоре по стълбището.
00:04:10. Мразя стълбищата. Това са гадни места за бой. Куршумите отскачат. Шумът се засилва от тясното пространство. Видимостта винаги е лоша. И независимо дали се качваш, или слизаш, предимството е винаги на лошия, защото той знае къде е и къде сте вие, а вие знаете само собствените си координати. Стълбищата са едно предизвестено осиране.
Но както вероятно се досещате, това шибано стълбище не трябваше да ми харесва, а просто да го щурмувам. И щурмувах.
Гърбосложен до стената, започнах да се катеря стъпало след стъпало с вдигнат и готов за стрелба пистолет, като се оглеждах и дишах, и търсех издайнически сенки или намек за сенки, които да издадат лошите.
Стигнах до първата площадка без инциденти. Нод ме следваше, като ме прикриваше с автомата си. Ашли заемаше трета позиция. Зад нея Копача попълваше четвъртата позиция. А зад него Найджъл се изкачваше заднишком по стълбището, опрял гръб в този на Копача, и пазеше тила ни, за да не ни изненадат отзад.
Врата вляво от мен. Отваряше се навътре. Изчаках, докато всички заехме позиция, като Найджъл наблюдаваше долната площадка, а цевта на автомата на Копача сочеше към мястото над нас, зад което не виждахме.