Нод ме потупа по рамото, за да ми каже, че е готов. Аз протегнах ръка към голямата дръжка на вратата.
— Ебати… граната — изкрещя Копача и разсипа концентрацията ми.
Стреля край мен, три бързи трикуршумни залпа.
Но не върху това бях насочил вниманието си. Търсех шибаната граната, която руснаците са ни подхвърлили. Периферното ми зрение я долови, когато тя отскочи от стената на метър над мен, удари стълбището и подобно на топка за голф отскочи по висока траектория над главата ми.
Замръзнал във времето и пространството, следях шибаната граната с очи. Тя плаваше бавно във въздуха. Добре я бяха хвърлили: тя отскочи от стената над нас, за да удари стълбите и да избухне над главите ни, без да можем да я хванем и хвърлим обратно. Взривателите на тези неща се задействат след пет секунди и половина. Но не знаех колко време беше я държал онзи майкотаковач, преди да я хвърли.
Е, ако не съм ви казвал, аз бях кралят на защитниците в Ню Брунсуик, Ню Джърси, и нямаше топка, която да не мога да хвана. Пуснах пистолета и се метнах към гранатата, като използвах най-близкото стъпало за отскок и се протегнах възможно най-високо, защото знаех, че ако я стигна с ръце, ще мога да я отклоня надолу по стълбището и да намаля щетата, която шибаната бомба щеше да ни нанесе.
По-удобно е, когато тези неща се случват на забавен кадър, защото е по-лесно да ги опише човек. Та ето какво стана. Аз се метнах нагоре и настрани към гранатата, сякаш беше фалцова топка, която нападателят от другия отбор тъкмо щеше да хване, за да отбележи победния гол, а аз рискувах работата си, ако не успея. Ръцете ми се вдигнаха, пръстите ми се изпънаха и ударих гранатата, като я метнах по стълбището далеч от нас, към стената, за да може да отскочи, а не да спре в ъгъла на стълбището и да избухне, което щеше да е зле за здравето на Дики, а да не говорим за останалите.
Изпратих с въртеливо движение шибаната бомба надолу по стълбището. Това беше добрата новина. Лошата беше, че сега аз се движех в същата посока като гранатата и предвид теглото и скоростта си, както и валидните закони на физиката, трябваше да променя посоката си бързо или да се превърна в попивателна за гранати. Пъхнах стъпалото си под парапета, за да се спра в подпората и да прекратя движението си в посока напред. Това свърши работа. Но също накара Дики-сан да стопира рязко.
Рязко ли? Да, рязко. Като за световно. Едно от онези резки спирания с тракане на зъби, хрускане на кости и пукане на прешлени, каквито обичат да правят звездите във футбола. Свирепият ми крак се закачи за едно от подпорните стълбчета, рязко се завъртях, като усуках и без това болния си крак на нещо като 160 градуса, а после се стоварих силно по корем върху равната площадка. Лицето ми влезе в звучен контакт с долната част на парапета.
В който момент шибаната граната избухна на пет метра под нас. Сътресението ме отхвърли назад и ме тресна от стената. Изохках. Изплюх парченце от зъб. Избърсах кръв от челото си. И тогава се изправих на колене, а оттам на крака и тръгнах бавно нагоре по стълбите, като внимателно прекрачих трупа на ивана, който беше хвърлил шибаната граната, за да можем да продължим одисеята си и да Стигнем Там.
Споменавал ли съм за Голямата Лъжа в живота си? Споменавал ли съм, че ДСДИНКММ? Споменавал съм? Добре, защото това е истината, цялата шибана истина и само шибаната истина. Да Стигнеш Дотам Изобщо Не е Кефско Мамицата Му. А ни оставаше да прочистим и шибания смотан коридор.
Глава 22
00:04:13. О, много бяхме изостанали. Взех пистолета си и го закачих на проклетото въженце, за да не го загубя отново. След това ударих вратата с Нод зад себе си. Предпазливо размахах автомата, като проверявах антрето сантиметър по сантиметър, после внимателно надникнах вътре.
Празно беше. Но, ох, мамицата му: една, две, три, четири, пет, шест, седем, осем врати в този апартамент. До една затворени. Ето едно правило по прочистване на антрета: не минавайте край затворена врата, ако не сте сигурни, че не може да се отваря. И тъй като тези врати се отваряха навътре, трябваше да ги взривим до една, за да проверим дали Стивчо не е скътал още бици или чёерные, или други разнообразни кофти типове, за да ни нанесе телесни повреди.
И в този момент, както често става в този вид книги, ако героят, т.е. moi, е много послушен свиреп воин, пристига кавалерията. Чух характерния глас на Бумеранга, който водеше трио тюлени по стълбите.
Дългунестият главен старшина вървеше, следван от Алигатора, Таймекса и Мустанга, и най-вече от автоматичното им оръжие.