— Шефе, влакчето е взривено и персоналът е под контрол, затова реших да ти помогна малко.
Истински блажен съм, защото Бог ми е дал да командвам и да водя в боя хора като тези. Но нямаше време нито за благодарности, нито за приказки. Дадох заповедите, които исках да изпълнят, смених пълнителя, защото, честно казано, бях забравил да броя куршумите — а точно тази игра не мислех да играя с половин пълнител. След това се наредихме, подготвихме се и тръгнахме напред с пълна пара. Искам да кажа, че терминът „Динамично навлизане“ се сдоби с напълно нов смисъл. Движехме се плавно. Гръмваме вратата. Мятаме зашеметяваща бомба. С екипи за прочистване на стаите от по двама души, работещи в срещуположни краища на антрето, плюс Ашли, взела един автомат за тилова охрана, ние бяхме по-мазни и от лайно. Очевидно мистър Мърфи е чул идването ни и се е измъкнал от сградата.
00:05:12. Големите, тежки резбовани дървени врати на апартамента бяха пред нас. Направих знак на Нод и той постави пластмасовите листа, сложи детонатора, ние се скрихме и тъй като всички знаехме, че щеше да има БУМ, той не трябваше да ни предупреждава, а просто натисна копчето и гръмна шибаните врати от пантите.
Аз метнах две зашеметяващи бомби в дима, изчаках да гръмнат, а после се спуснах напред с готов за стрелба пистолет. Бомбите бяха пръснали два прозореца, защото димът се разсейваше доста бързо.
Френските телохранители на Стив чакаха. Биваше ги, защото бяха се сетили да се прикрият след експлозията на вратите. И очевидно бяха се обучавали с тюлени или с „Делта“, защото знаеха точно как ще влезем: първият човек ще отиде наляво, вторият надясно, а третият ще прикрива първия.
Аз минах през вратата, залепил гръб до стената, и тръгнах ляво на борд, а пистолетът ми се местеше натам-насам.
Движение в седем часа между дивана и ъгловата масичка. Ето какво се прави: отива се право срещу заплахата. Изсмуквате въздуха от жизненото пространство на целта. Тръгнах напред и стрелях два пъти. Мазилката зад мен се пръсна, когато два куршума свирнаха край дясното ми ухо.
Да те гръмнат е по-малък кеф, мамка му, от това да Стигнеш Там, а както знаете, ДСДИНКММ. Спуснах се ниско долу и се метнах към дивана, като го отблъснах назад в ъгловата масичка и ограничих движенията на оня жабар. Зад мен и вдясно се чу стрелба. Това са Нод и Копача с Бумеранга за поддръжка.
Е, те бяха големи момчета и можеха да се грижат за себе си. А аз, аз в момента също си имах работа.
Мамка му — накрая видях ръката с пистолета и стрелях по нея. Улучих, защото го чух да пищи, когато пистолетът падна.
Този път отместих дивана от стената и се спуснах към онзи. Беше някакъв дребен пишкосмукач в двуреден костюм и в мига, когато скочих върху него, разбрах, че сме изненадали всички, защото този нямаше автомат, а само ежедневния си „Валтер“ P-99 със седемнадесет деветмилиметрови спринцовки наслада в ергономична опаковка. Но тъй като беше лишен от пистолета си, а и от дясната си ръка, той реши да ми каже bon jour, comment sa marche138 с много гадното куфарче в лявата си ръка.
Замахна към мен и ме отхвърли през дивана. След това се метна към пистолета си.
Мамка му, нямаше време да се мотая — или дори да се прицелвам. Пуснах четири бързи изстрела от стойка, която вероятно се нарича навит макарон. Два куршума изобщо не улучиха. Един го удари в коляното и го просна, а последният се заби право в бузата му.
Питате как така не го улучих с две двойки от своите куршуми, попадащи точно в десетката всеки път? Ей, задници, когато стрелям наистина и другият има истински пистолет, съм съгласен на всякакво попадение. Не ми е работа да се правя на мозъчен хирург, когато участвам в престрелка. Нямам нищо против мърлявата и слаба стрелба, стига да свърши работа.
Нод и Копача бяха свършили своята работа: стояха над трупове. Това означаваше, че Бумеранга е свободен и може да ми помогне. Извиках му:
— Спалнята.
Огледах се. Спалнята трябва да беше вратата в дясната страна на апартамента. Наредихме се. Аз ударих вратата с рамо и дървената каса се пръсна.
В същия момент отвътре се чу писък. Именно този звук ми подейства като шпора. Влязох и се насочих наляво. Бумеранга ме последва и отиде вдясно.
Оглеждайдишай. Оглеждайдишай. Мамка му, задъхвах се. Спрях се навреме и поех бавна, равномерна глътка свеж въздух в дробовете си. Гледай. Дишай. По-добре. Сега заставих очите си да проработят, а не да гледат като с капаци; продължавах да местя цевта на пистолета си надясно/наляво, наляво/надясно.