И в този момент: заплаха в осем часа. Стив Саркисян. Застанал пред посланик Медисън, като тялото му я притискаше плътно до стената, а ръцете й бяха скрити. Но виждах неговите ръце. В тях имаше малък пистолет „Валтер“ от неръждаема стомана, стиснат по старомодния начин с разтворена длан на едната ръка и върху нея поставена дръжката на пистолета. Пистолетът сочеше пода. След това ме видя — разпозна ме — и цевта на пистолета тръгна нагоре, в посока към мен.
Ето ви разликата между Стив и мен: той трябваше да вдигне пистолета си, а аз виждах как очите му се фиксираха в мен и не виждаха нищо друго освен тялото ми, докато аз се приближавах към него внимателно, стъпка след стъпка, след стъпка.
Мерникът ми беше насочен право към него. И ако не сте против едно микромоментно отклонение в този момент от времето, бих искал да кажа, че картината си я биваше.
Извил бях пистолета към лявата му ключица, защото лявата му ключица и рамо се намираха изцяло встрани от тялото на посланичката. Можех да го елиминирам, когато си поискам. Но не исках. Още не. Не, докато не разбере, че ще го затварят завинаги.
— Здрасти, Стив…
— Ти! — каза той. — Ти!
Цевта на пистолета се вдигна още пет сантиметра нагоре. Погледна ме с виолетовите си очи. Косата му беше рошава и изглеждаше объркан. Мръдна така, че тялото му застана точно между мен и Марибет Медисън.
Аз продължавах да се целя в лявата му ключица.
— Имам новини за теб, Стиви: вече не си в бизнеса по експедирането.
Сега беше ред на посланичката. Тя ме изгледа с неприкрита омраза.
— Какво правите тук, мътните да ви вземат, полковник Марчинко?
Предполагам, че наистина беше се объркала.
Нямах време да й обяснявам сега, защото първо трябваше да убия някого. Затова не обърнах внимание на нейно превъзходителство и казах на задника, когото бях дошъл да убия:
— Притежавам списъка с целите, Стиви. Твоите и тези на Шерафи. Посолствата в Абу Даби, Катар и Лондон — в безопасност са. Хората, които щяха да взривяват банките в Париж, в момента разказват всичко на ДНТ139. Също и побойниците, на които си наредил да нападнат нефтодобивните компании и турското министерство на външните работи. Мрежите ти са прибрани, Стив. И въпреки че израелците не успяха да те ударят, аз няма да пропусна. Ти уби съпругата на мой приятел. Това те прави мой враг и ще умреш. Считано от този момент, Стив, фондация „Сирджик“ излиза от бизнеса завинаги.
Той продължаваше да притиска посланичката и понечи да свие рамене, сякаш не разбираше за какво намеквам. Само че… само че… само че цевта на шибания му пистолет отново тръгна в посока към мен.
Не мислех да чакам той да стреля първи — освен това знаех, че не е обучен стрелец и ще се поколебае. И колкото и да ми се искаше да му пръсна главата точно сега, нямаше да го сторя, докато стоеше право пред посланичката. Трябваше ми само мистър Мърфи да коригира малко пътя на куршума — и щяхме да свършим с огромен и шибан инцидент. Представих си заглавията във „Вашингтон пост“: „Тюлен от ВМС убива посланичка на САЩ в Азербайджан по време на объркан опит за спасяване на заложници.“ И затова скъсих разстоянието помежду ни за милисекунда и се метнах върху копелето като миризма върху лайно. Праснах го през лицето със своя пистолет и разтърсих идеалните му зъби. Ударът го накара да изпусне пистолета си, който изтрака някъде наляво. Лошо за него.
Посланичката опита да се вмъкне между нас, като пробва с ръце да одере лицето ми. Помислих си да я просна в несвяст, но не можеше. Огледах се, видях една врата на гардероб на два метра от мен, хванах я за косата на тила, напъхах я вътре и завъртях ключа, за да съм сигурен, че няма да ми се пречка.
Лоша идея. Това остави Стивчо сам достатъчно дълго време, за да се спусне към пистолета си.
Метнах се върху него точно когато протягаше ръка. Праснах го в лицето. Ухапах го по ухото. Ръгнах го в топките. Той опита да отвърне, но не можеше. Моята нагорещена до бяло ярост беше прекалено силна, прекалено концентрирана, за да му позволя каквото и да е.
Бих го до омаломощаване, а после го претърколих, възседнах го и се отпуснах върху гърдите му.
— Боклук!
Издрах с мерника на пистолета си очите му право през клепачите. Той изпищя и размаха ръце.
— Ти убиваш невинни жени — казах му. — Това хич не ми харесва.
Отново издрах очите му с мерника.
139
Запомнете, това е Дирекцията за наблюдение на териториите, или френската организация за сигурност и контраразузнаване.