— Спри го.
Изчаках, докато се доближа до Олег, преди да пусна чантата от кърпата. Когато я видя, лицето му ми каза всичко, което трябваше да знам.
Не чаках и милисекунда. Започнах ъперкъта си от възглавничките на стъпалата си, оставих го да набере сили в прасците ми, бедрата, корема, усетих го как преминава през гърдите, раменете и дясната ръка, докато праснах големия, грозен иван с удар като цунами точно в гърлото.
Той падна като товара с лайна, какъвто си беше. Казах ви преди няколко страници, че нямам доверие на ивановците. А Олег Лапинов беше въплъщението на моята причина за това.
Но нямаше време точно сега да разсъждаваме над този въпрос, защото той е също толкова силен майкоосквернител, колкото и аз и вече се изправяше на крака с мисълта за убийство в погледа си. Ритнах го в главата, за да го държа на палубата, но той се претърколи настрани и избягна удара, след което се вдигна бързо на колене, а лицето му беше червено като комунистическото знаме и очите — кръстосани от болка.
Но на мен ми трябваше точно толкова време. Ударих го по ушите. Главата му се отметна назад. Но все пак успя да изпрати един-единствен удар, като големият му юмрук попадна в топките ми.
О, това ми причини болка. Направо ми изкара силите. Инстинктивно се свих напред. В който момент той ме удари още веднъж. Всичко това почваше да ме изморява.
— Претърколи се надясно, шефе, надясно — чух гласа на Бумеранга над звъна в ушите си. Метнах се дясно на борд, като ударих едро руско стъпало с болното си коляно. Но продължавах да действам, да се търкалям, да се набирам и да драскам, за да се измъкна от млатещите крайници на Олег.
И след като бях се отстранил достатъчно, за да не преча на изстрелите им, Бумеранга и Скапания Ранди, които бяха се позиционирали отстрани на Олег, го застреляха. Вкараха достатъчно куршуми в главата му, за да го смълчат завинаги, и пръснаха иванския му мозък по шибаната хеликоптерна площадка.
Погледнах кървавата рисунка на бетона и им казах:
— Страхотна творба, мамка му.
И наистина творбата беше страхотна, макар че вие там май искате аз да бях свършил делото.
Е, живейте и се учете, попови лъжички: само според тъпите правила на Холивуд Големият Герой успява да убие Големия Злодей в края на книгата. В реалния живот онзи, който може да стреля, е по-добре да стреля, или на Големия Герой ще му светят маслото, а Големият Злодей ще си иде без нито една драскотина.
Но не и днес. И не в тази книга. Претърколих тялото на Олег и извадих радиопредавателя — онзи, с който щеше да взриви хеликоптера в небето. След това започнахме да обикаляме по хеликоптера като скакалци, докато намерихме и разтурихме бомбата от двеста и петдесет грама експлозив „Семтекс“, сложен при вентилатора на радиатора за маслото. Олег си беше направил домашното: обикновено човек не би включил това място в списъка за предполетния преглед.
Трябва да призная — с известна печал, — че Олег си беше направил домашното и във връзка с мен. Защо ли? Защото беше изработил сценарий, който изискваше точно такава проста операция, каквито ги обичам. Искам да кажа, отвличането почти се връзваше идеално, точно каквото е необходимо за подобни операции. И Олег като оператор знаеше как да ме въвлече. Даде ми сценария, включи часовника и след това остави Воинските ми инстинкти да поемат нещата.
Да, но не само аз бях излъган. Той беше убедил и Ашли в своята версия. А човек можеше да убеди Ашли почти толкова лесно, колкото и мен. Искам да кажа, мислимо беше, че Стив Саркисян всъщност е отвлякъл Марибет Медисън. Но колкото повече мислех над случилото се, толкова повече разбирах, че триото прехванати съобщения, които Олег ми беше показал, е фалшиво. Това беше от онзи тип дезинформация, който Съветите наричаха активни мерки, т.е. дезинформация, направена вероятна със зрънца истина тук-там и поставена в подходящ контекст. Минирана информация. Съветите успешно упражняваха дезинформацията по време на Студената война. И Олег Лапинов не беше загубил таланта си в продължение на повече от десет години.
Освен това, моите момчета не бяха намерили експлозиви или принадлежности, свързани с експлозивите, из нещата на Стив или на телохранителите му, или пък в хотела и хангара. Не. Именно Олег беше искал да взриви хеликоптера на посланик Медисън, защото по този начин щеше да се отърве от двама противници: посланик Медисън и мен.
Но след като ме беше използвал да убия неговия двоен агент.
В плана му имаше нещо изкривено гениално — защото беше го моделирал по моята свирепа личност и по моята тенденция да действам без указания. След като моите хора и аз се превърнехме в трупове, той можеше да каже, че аз отново съм хванал пушките без заповед, както при преравянето на офиса на Саркисян. Щеше да каже на Вашингтон, че съм отишъл на своя глава да убия Саркисян, но съм паднал в жертва на предварително подготвеното от Саркисян покушение над посланик Медисън.