— Хайде, хайде.
Изстрелите не се чуха, защото онези използваха заглушители на пушките си и ръчно заредени патрони с дозвукова скорост. Целта в кабината просто се загуби от погледа ми, сякаш ударена със секира. Е, точно това се случва, когато те фрасне петдесеткалибров куршум, по-голям от бебешки юмрук.
Не виждах целта на Цирея — онзи в кабината за контрол на сондажа. Но гласът на Бъч в ухото ми каза, че и той е неутрализиран.
Да, хубаво е да знае човек, че някои неща наистина стават така, както трябва.
После гласът на Мустанга се разля в ухото ми:
— Чисто.
— Ясно.
Съгледвачите бяха отстранени. Знаете ли какво означаваше този сигнал?
Прави сте. Той значеше, че нямахме време за губене.
Ако лошите вътре опитат да се свържат по радиоапаратите си с двойката съгледвачи и не успеят, ще разберат, че нещо е не както трябва. Ще преминат в защитна позиция. Ще вдигнат гарда. Тъй като двата най-жизненоважни елемента на спасителите на заложници са изненадата и жестокостта на действията, не исках тези танга да получат предупреждение. Защото предупреден, както ви е известно, означава предварително въоръжен.
Така че след като убихме съгледвачите, трябваше да преминем към незабавни и (ето хубавата част) жестоки действия.
03:21. Тръгнахме. Аз поведох по десетината метра открито пространство, изтичах нагоре по тясната стълбичка, преметнах се през нисък парапет и се втурнах по тясната външна пътечка към задния люк на жилищната част. Зад себе си долавях тихото търкане на обувчиците на Бумеранга, който ме следваше по петите.
Изчаках да ме настигне. След това дойде Пачия крак. И Нод. Застанахме в нишка от четирима. Минахме край една метална преграда. Приведохме се покрай два затворени с щори прозореца (да, бяха затворени и тъмни, но защо да рискуваме?) и се наредихме до вратата. Но сега позициите ни бяха се променили. Нод, разрушителят на врати, застана срещу мен. Пачия крак подсигуряваше тиловата охрана. Аз и Бумеранга щяхме да преминем първи през вратата, като неутрализираме всички заплахи пред себе си.
Притиснах ухо до металната врата и се заслушах. Не чух нищо. Отдръпнах се назад и цъкнах в микрофона. Исках да знам дали Ранди, Найджъл, Алигатора и Таймекса са на позиция — наредени точно като нас до предната врата на жилищната част. Отново никакъв отговор.
Не обичам липсата на отговор. Липсата на отговор ме прави неспокоен. Озадачен. Изпълнен с предчувствия.
Намирах се някъде между озадачението и изпълването с предчувствия, когато чух тихото ръмжене на Скапания Ранди в ухото си.
— Проблем, скипере.
Казах ли ви, че не обичам да слушам за проблеми? Е, тогава говорех сериозно, както и сега.
Изчаках мълчаливо. Гласът на Ранди продължи:
— Има нещо кофти в тая предна врата.
Без предупреждение косата на тила ми щръкна право нагоре. Инстинктивната реакция на заобикалящата ме среда ме е опазила жив дълго, дълго време. Тялото ми казваше, че тук има нещо много, много лошо. Изключително много лошо.
Първо, казах на Ранди да млъква ВЕДНАГА и се замислих какво ли става, мамка му. Най-напред прекарвахме много повече време в разговори по радиото, отколкото трябваше. Вече знаете, че не обичам да излъчвам по време на операции. Две цъкания и удряме майкотаковачите — ето така работя аз. Но тази вечер изведнъж ситуацията се влоши дотолкова, че моят водач на втората група трябва да ми обшибаснява новата ситуация в мъчителни подробности.
Когато крушката ми светна, примигнах, защото беше толкова ярка, че направо ме ослепи.
Онези прослушваха съобщенията ни. Те ни слушаха. Те знаеха, че сме тук, и мислеха, че знаят къде точно се намираме. Чакаха ни в засада.
Разбира се. Толкова очевидно беше. И след като открих, че ни чакат, проумях в дълбините на свирепата си душа как мога да ги победя. Разбереш ли, че има засада, можеш да я преодолееш. Можеш да обърнеш ситуацията и да убиеш врага си, преди той да убие теб.
Как? Гледайте и се учете, попови лъжички.
Първият елемент е измамата. Трябва да накарате врага си да вярва, че все още контролира положението. И така, аз се обадих.
— Обясни ми подробно проблема с предната врата — казах.
Настана пауза. Ранди не беше чувал от мен да искам нещо такова в ситуация като тази. След това гласът му прозвуча ясно:
— Електронна е и доста сложна, мамка й.