И така, с обичайното си чувство за хумор мистър Мърфи прибави един допълнителен затрудняващ елемент към събитията от вечерта. Едно непредвидено, неочаквано и напълно недооценено нефтено петно мазнеше водата, през която плувах. Забелязах го едва след като се озовах три метра навътре в него — достатъчно време, за да махна на момчетата да го заобиколят, но твърде късно за мен. Не говорим за суров нефт в големи количества. Пяната беше не повече от сантиметър в най-дебелата си част. Но нека ви кажа нещо за суровия нефт: не трябва много, за да ви го начукат, и единият сантиметър нефт ме изтакова съвсем добре. Проклетата мръсотия залепна за мен. Покри оборудването ми с лепкава, отвратително миришеща мазна гадост. И ме повлече надолу — почти удвои тежестта на товара, под който плувах.
Освен това нефтените петна се водят в графата на онова, което прегръщачите на дървета в Агенцията за опазване на околната среда наричат ОПМАТ, а то означава, разбира се, ОПасни МАТериали. Разбира се, съгласно действащите правила за работа на тази агенция (наистина съм ги чел) човек не трябва да влиза в допир с нефтените петна, освен ако не носи 1: одобрен от агенцията комбинезон за опасни материали; 2: одобрен от агенцията противогаз за опасни материали; 3: одобрени от агенцията ръкавици за опасни материали; 4: ботуши за опасни материали; и 5: одобрена от агенцията предпазна каска (само в яркооранжево или яркожълто, ако обичате). Нарушителите се глобяват жестоко. Имената им се записват в Книгата.
Но тъй като в диапазон от шест хиляди мили нямаше прегръщачи на дървета от Агенцията за опазване на околната среда и тъй като съм посветил живота си на това да действам независимо от белите, които мистър Мърфи или някой от роднините му хвърлят на пътя ми, продължих да плувам. Мамицата му, преди няколко години се гмурнах в един шибан басейн с ядрена вода. Излекувах получената в резултат луминесцентност (вероятно съм единственият Ричард, чийто малък Ричард е светил в тъмното) с джин „Бомбайски сапфир“ — и оттогава не съм забелязвал проява на синдрома на светещия гущер. Е, ако с „Бомбай“ се лекуват въздействията на басейн с ядрена отпадъчна вода, нямах причина да смятам, че една доза, или две (или три, или четири) след това малко упражнение, също не биха свършили работа.
Добре де, добре, отклонявам се от темата. Искахте да разберете за тазвечерните празненства. Всъщност нищо особено няма. В момента опитвах да премина през Каспийско море, като плувах на една страна, към нефтодобивна платформа „16-Браво“ — основната от общо петте, разположени на девет мили от брега и на около петдесет мили право на юг от столицата на Азербайджан град Баку. Кулите бяха собственост на „СОКАР“, нефтодобивен консорциум, контролиран съвместно от „Сентекс“ (това е „Сентръл Тексас ойл корпорейшън“) и азербайджанското правителство, със смесен експлоатационен персонал от дузина работници от „Сентекс“ и от Англия.
Но не затова се намирах тук. Намирах се тук, защото в момента „16-Браво“ беше под контрола на група от осем терористи. Те бяха превзели платформата преди двадесет и четири часа, като под прикритието на тъмнината се намъкнали на борда от двойка яркожълти надуваеми лодки „Зодиак“, които в момента бяха завързани за североизточната понтонна колона и се поклащаха върху леките вълни. Тангата завладели платформата, взели работниците за заложници, а после със собствените си свръхмодерни мобилни телефони се обадили в главния офис на „Сентекс“ в Хюстън, Тексас. Съобщението след превода от азербайджански на английски беше съвсем ясно: ние сме проирански настроени азербайджанци, на които не им харесва това, че вие, неверниците, експлоатирате нашата нация. Махайте се от Азербайджан или си понесете последствията.
По една случайност два часа след превода на телефонното обаждане на лошите бях опрял колела на пистата в Баку с взвод тюлени, с които изпълнявахме мисия от клас „стелт“, т-и-х-и-ч-к-о предприета по повеление на министъра на отбраната и председателя на Обединеното командване. Но добре планираната секретност изхвръкна през прозореца в мига, в който американци станаха заложници. Азербайджанците знаеха всичко за възможностите ми на заложникоспасителната арена, каквито не притежаваше никоя от местните военни или полицейски служби (всъщност точно за това се намирах в Баку).
И така, правителството на Азербайджан поиска аз и момчетата да свършим тазвечершната мръсна работа. И честно казано, откликнах с огромно удоволствие. В края на краищата най-добрият начин да обучаваш е чрез примери. А превземането на тази платформа щеше да послужи на нашите азербайджански ученици за истинска демонстрация на скачане, вмъкване, стреляне и плячкосване.
9
Според сегашната доктрина на ВМС за войната със специални методи преплуването на сто метра в бойни условия не би трябвало да трае повече от четири минути.