Това беше хубавата новина. Ето лошата: някой беше казал на пресата, че идвам, и на летището гъмжеше от камери и прожектори. Американските телевизионни мрежи искаха да снимат мен и момчетата, а също и да ни интервюират. Вероятно за да може някоя шибана прокурорка да използва записа, когато ме обвинява в използване върху терористите на неоправдана жестокост, нервнопаралитичен газ или друго незаконно вещество.
Да, ама не, мамицата му. Разреших проблема, като помолих азербайджанците да изхвърлят репортерите, което те изпълниха с много веселие. Но пред моето весело нощно мародерство стояха още две пречки. Те бяха, по реда на появата им, Нейно превъзходителство, почетната госпожа Марибет Медисън, извънреден и пълномощен посланик на Съединените американски щати в Република Азербайджан, и Негово високотъпанарие, мистър Роско Гроган, вицепрезидент по охраната (за Централна Азия) на корпорация „Сентекс“.
Почетната госпожа Медисън просто не искаше мен и моите боклуци в своя вилает. Пристигнали бяхме за СКОО мисия, което означава Съвместно Комбинирано Образователно Обучение, sans10 предизвестие, sans телеграми, sans нищо. И посланичката ми каза мнението си така… дипломатично и същевременно твърдо: „Никой, полковник, дори и вие с явно високото си шибано ниво на тестостерон, не може да ме препъне така и да му се размине.“
Тъй като разбирам такава реч, обясних на добрата посланичка, че СКОО не е под нейно юридическо разпореждане. Обясних, че не провеждам дипломатическа мисия. Намирах се тук, за да обучавам своите тюлени, защото всъщност СКОО е обучение за нас, а не за азербайджанците, макар че те със сигурност биха извлекли полза от това да гледат какво правим и да се учат как го правим.
— Това, полковник Марчинко, е двоен товар конски фъшкии и двамата го знаем — изрече посланичката и поклати идеално направената си в пръскано руса прическа. — Аз чета проклетите документи, телеграмите също. Знам какво представляват мисиите СКОО. Каквото и да ми разправяте, тук сте, за да обучавате азербайджанците, и ако не го правите в Иран или Русия, или в Република Грузия, или пък не ги закарате в добрите стари Щати, ще бъдете нарушител в моята територия.
Права беше, разбира се. Но това не ме е спирало преди. Не ме спря и сега. Разбира се, след едно телефонно обаждане до министъра на отбраната във Вашингтон и още едно от министъра на външните работи на Азербайджан до главния заместник-помощник държавен секретар на нещо си от бившия Съветски съюз (с когото успяха накрая да се свържат по клетъчен телефон, докато си правеше кефа за държавна сметка в някой Стан11), идеално направените нокти на модно кльощавогъзата шанелооблечена и чантостискаща лъскава посланичка Медисън се махнаха от гърба ми.
Тъпакът от охраната Гроган, бивш специален агент от ФБР (да се чете ездач на бюро), с тъничка вратовръзка, от Далас, вероятно за последен път беше имал значими отношения с правозащитата, когато Роналд Рейгън караше първия си мандат, посланик Медисън е била в основното училище, а обувките на Тони Лама12 струваха само двеста долара чифта. С него по-трудно можеше да се справи човек, отколкото с посланичката. Тя поне разбра накрая, след, ъъ, известна намеса от страна на Вашингтон, че тук е Азербайджан, че те бяха поискали да помогна и че се ползвах с подкрепата на председателя на Обединеното командване и министъра на отбраната. Макар да не й харесваше присъствието ми тук, политическите фактори просто я засипаха. И така, бидейки реалист, тя преклони глава пред тези фактори и се отмести.
Роско не се притесняваше от подобни политически или дипломатически сладости. Ставаше дума за проклетата нефтодобивна платформа на неговата фирма и той настояваше да свърши нещата по своя начин.
И какъв е неговият начин, питате. Е, обмисленото му мнение беше, че ако оставим някоя местна организация, работеща на принципа „помогни си сам“, да пъхне на тангата около сто хиляди американски гущерчета, онези ще се метнат в лодките си и ще направят бърз „оревоар“ на Баку.
Казвате, че не ми вярвате? Ами да видим видеозаписа.
Както виждате, двамата с Роско стоим на пистата, нос в нос, зад изцапаната с грес рампа на големия черен необозначен самолет C-130, на който долетяхме аз и момчетата, за да сме насаме. Вижте как палците му са вмъкнати в гайките за колана като на някакъв каубой от евтин роман.
11
Не, Стан не е фамилно име. Становете са бившите съветски републики, които сега са независими държави, като Казахстан, Туркменистан, Киргистан и Таджикистан например.